MAD BulgariaМузика, звезди и поп култура
Развлечения

Александър Морфов: Магията на човека, който не се страхува да ни направи неудобни

Александър Морфов е едно от най-разпознаваемите и ярки имена в българския театър, което празнува рожден ден на 9 ноември. Роден през 1960 г., той е режисьор с неподражаем почерк и смел творец, който не остава безразличен към света около себе си. Неговият подход е такъв, че не се страхува да експериментира, да предизвиква публиката и да поставя неудобни въпроси, като името му е свързано с едни от най-обсъжданите и награждавани театрални спектакли у нас.

От математика и казарма до сценичните светлини

Пътят на Морфов към изкуството е изненадващ, защото започва далеч от театралната академия. Той израства в семейство, където дисциплината и културата са приоритет. Баща му, Морфи Морфов, е офицер, а майка му, Недялка Морфова, е учителка по руски език и литература, която дирижира фолклорен хор и ансамбъл в Сливен. Самият Александър завършва математическата гимназия „Проф. д-р Димитър Табаков“ в Сливен.

След престоя в казармата той продължава образованието си в Техническия университет във Варна. Точно там се случва съдбоносен обрат – той се включва в университетската театрална трупа под ръководството на актьора и режисьора Стоян Алексиев. Срещата с театъра променя всичко. Морфов напуска университета и започва работа в Драматичен театър „Стефан Киров“ в Сливен, където първоначално заема позициите на сценичен работник и осветител.

През 1984 г. е приет във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“, където учи режисура за куклен театър в класа на проф. Юлия Огнянова. По-късно той допълва подготовката си и завършва кинорежисура при Георги Дюлгеров.

Революция в театралния език

Първите му стъпки като режисьор са в Родопския драматичен театър „Николай Хайтов“. Там през 1990 г. поставя „Политическо кабаре“ – спектакъл, който още тогава показва, че той е творец със собствено мислене и специфично отношение към действителността. През 1993 г. Морфов се присъединява към Народния театър като режисьор. Сред ранните му постановки там са „Дон Кихот“ и „Бурята“, а по-късно следва и „Сън в лятна нощ“ по Шекспир.

Театралният му език е радикално различен от традиционните подходи. Той умело смесва комедията с драмата, гротеската с реализма, а класическите текстове с послания, които са актуални за съвременния човек. Спектаклите му се отличават с огромна динамика, силна визуална образност, музика и хумор, подкрепени от неочаквани режисьорски решения.

През 1999 г. той поставя „Декамерон или Кръв и страст по Бокачо“, а през 2004 г. създава „Хъшове“ по произведението на Иван Вазов. Тази постановка се превръща в емблематично събитие, което кара публиката да преживее историята отново чрез силна емоция, енергия и чувство за принадлежност. В творческата му биография присъстват и други запомнящи се заглавия като „На дъното“, „Полет над кукувиче гнездо“, „Дон Жуан“, „Изгонването на бесовете“ и „На ръба“.

Сцена в Санкт Петербург и международно признание

Талантът на Морфов преминава границите на България и го води към международната сцена. Между 2001 и 2006 г. той заема поста на главен режисьор на театър „Вера Комисаржевска“ в Санкт Петербург. Той работи и на други престижни сцени в Русия, включително в Москва, а негови постановки се представят на международни театрални фестивали в различни европейски държави.

Един от най-отбелезяните му проекти извън страната е „Полет над кукувиче гнездо“, поставен в московския театър „Ленком“. В този период той работи и с международно признати артисти, сред които е Михаил Баришников. Постановките на Морфов получават признание не само от зрителите, но и от професионалните театрални общности в чужбина.

Личният „остров“ на режисьора

Зад силния характер и пълната професионална отдаденост на Александър Морфов стои семейството му, което той определя като свой „остров“. Той е женен за актрисата Рени Врангова, с която споделят общ свят – театъра. Дватама са добре запознати със специфичното напрежение, творческите съмнения и безкрайните репетиции, които придругават живота на всеки артист.

Морфов и Рени имат две дъщери – Неда и Сара. Макар че режисьорът рядко поставя интимния си свят в центъра на публичното внимание, той споделя в интервю колко много обича близките си.

Дали някой от нас би усмял да напусне технически университет заради театрална трупа, или сме просто твърде предвидими?

С информация от публични източници, Wikipedia, YouTube, Instagram и TikTok.

Гледайте тази новина като видео