За официалната кампания Алисия застана пред обектива в специална фотосесия, решена изцяло в бяло. Изборът на цвят е символ на новото начало, увереността и съвременната елегантност. С минималистичен стайлинг и категорично присъствие тя въплъщава модерния образ, който модната седмица избира за своето ново издание.

В кадрите Алисия залага на монохромна визия в бяло, в която строгият силует на сакото е съчетан с ефирни материи и деликатни детайли. Контрастът с черното дизайнерско кресло допълва усещането за модерна градска естетика. Трябва да признаем, че изцяло белият лук винаги изглежда изчистено и скъпо, а тук определено работи.

Пътят към тази промяна не е разстилан с рози. Андреа признава, че все още има нощи, в които спи едва по четири-пет часа, макар че вече има периоди с нормален сън. Въпреки трудностите, тя споделя, че „генерално се чувства добре“.

Зад решението стои дългогодишна битка с безсъние, тревожност и психическо изтощение. В най-тежките моменти тези проблеми сериозно са се отразявали на концентрацията, настроението и работата ѝ.

По-рано тази година състоянието на инфлуенсърката отново се влоши, което я принуди да потърси помощ от специалист. След промяна в терапията успяла да си върне съня, но медикаментите довели до забележима промяна във фигурата ѝ. Това дори предизвика спекулации за бременност.

Сега Андреа е решена да поеме в друга посока и се опитва да внесе повече дисциплина не само в графика си, но и в мислите си. Тя обаче подчертава, че не би давала съвети на други хора относно медикаменти за сън, тъй като причините за безсънието са различни при всеки човек.

Честно казано, уважение за смелостта да сподели това, защото безсънието е истински кошмар. Дали дисциплината и спортът ще победят тревожността окончателно? Дано така!

Добрата новина е, че тайната за маникюр, който издържа три седмици, не е в това да намерите най-скъпия бранд лак на пазара, а в собствените ви навици. Дължимостта на полутрайния маникюр зависи от комбинация между правилна техника при нанасянето и ежедневните грижи, които прилагате у дома. Ако следвате няколко прости правила, можете значително да удължите живота на маникюра си и да се наслаждавате на красиви ноктейте до следващото посещение.

Всичко започва от подготовката

Основата е най-важната част от процеса. За да бъде един маникюр успешен, е необходима изключително внимателна подготовка на повърхността на нокътя и правилно почистване на кутикулите от страна на професионалиста. Тук няма място за прибързване. Ако по нокътя останат дори малки следи от мазности, материалът не може да се залепи правилно, което води до преждевременно повдигане на лака.

Най-добре е да се доверите на техник, който обръща внимание на всеки детайл,.

Хидратацията е задължителна

Много хора мислят, че овлажняването е просто лукс, но в случая с полутрайния маникюр то е реална необходимост. За да остане кожата около нокътя еластична, е важно ежедневно, както сутрин, така и вечер, да използвате специално олио за кутикули.

В допълнение, използването на добър крем за ръце предпазва кожата и зоната около нокътя. Това помага на крайния резултат да остане блестящ и свеж за много по-дълго време,.

Спрете да използвате ноктите си като инструменти

Една от най-големите грешки, които правим, е да използваме ноктите си за всичко – за отваряне на опаковки, стъргане на етикети или за всякаква работа, която изисква натиск. Трябва да сме наясно, че всяко такова движение упражнява механичен натиск върху материала на маникюра.

Това създава микропукнатини, които неизбежно водят до счупване или белене на лака. Колкото повече предпазвате ноктите си от такива натоварвания, толкова по-дълго ще изглеждат безупречно.

Никога не белете лака

Изкушението е огромно, когато забележите първото белене по краищата, но правилото е едно: никога не го правете. Когато дърпате полутрайния лак, който започва да се отделя, вие всъщност откъсвате заедно с него и слоеве от естествената нокътна плоча. Това оставя нокътя слаб и чувствителен.

Ако забележите някакъв проблем, най-добрият вариант е да запишете кратък час за поправка в салона, вместо да се опитвате да „оправите“ нещата сами у дома и да рискувате здравето на нокътите си.

Изберете правилния цвят за маскировка

Ако искате маникюрът ви да изглежда поддържан дори след три седмици, изборът на цвят е стратегически въпрос. Най-добре е да заложите на нюанси, които „камуфлират“ линията на растеж на нокътя. Nude цветове, млечно-бели, нежни розови или дискретни френски маникюри са идеални, защото коренът на нокътя не се забелязва толкова силно.

От друга страна, много тъмните или интензивните цветове правят разликата в дължината на нокътя много по-забележима за много по-кратко време.

Укрепване за слаби нокти

За тези, чиито нокти са естествено тънки, се огъват лесно или се чупят, преди да настъпи следващият час в салона, съществува решението BIAB (Builder in a Bottle). Това е подсилваща техника, която придава здравина на естествената плоча и прави маникюра много по-устойчив.

Това е перфектният вариант за хора, които търсят резултат, който да остане непроменен и свеж до последния момент преди следващата процедура.

Кое от тези правила ви се струва най-трудно за спазване – да не белите лака или да не ползвате ноктите си за отваряне на празели?

Интересното тук е, че „маршрутът за разкрасяване“ е изцяло планиран от Натали. Телевизионната звезда насочи майка си към специалист, чиито услуги самата тя популяризира. Така грижата за младежката визия официално стана семейно занимание, а Натали сподели с най-близкия си човек и адреса за подмладяване.

Не е секрет, че Ванина отдавна привлича внимание с външността си. Русата коса и сходните черти с дъщеря ѝ често провокират коментари, че двете приличат повече на сестри, отколкото на майка и дъщеря. С това посещение при дерматолога, стоматоложката реши да добави малко професионална помощ към добрите си гени.

Докато обикновено Натали е в центъра на вниманието с телевизионната си визия, този път мама Ванина пое ролята на главна героиня в разкрасителната история. Тя показа, че не планира да отстъпва цялото внимание на известната си дъщеря и отделя внимание на лицето си и не оставя борбата с годините само на кремовете.

Двете са изключително близки. След раздялата с бащата на Натали, Ванина се премести с дъщеря си от Велико Търново в София, където продължи да практикува като стоматолог и остана една от най-силните опори на бъдещата телевизионна водеща.

Честно казано, когато гените са такива, процедурите са просто „бонус“, но стратегията на Ванина да не остава в сянката на Натали е определено печеливша.

На 5 октомври пред НДК беше истински празник с червен килим, по който преминаха актьорите, режисьорът, сценаристите и творческите екипи на БНТ и Falconwing Studio, заедно със специални гости и партньори. Площадът пред сградата се превърна в магнит за фенове, дошли от цялата страна и дори от чужбина. Трябва да си го представим – хиляди хора на едно място, само за да видят какво се случва в новия сезон.

Ако сте пропуснали червения килим, няма да е късно за официалната ефирна премиера на сезон 6, която ще бъде на 10 октомври 2026 от 10 часа вечерта. БНТ 1 залага сериозно на българското кино, защото от тази седмица до Коледа събота вечер става запазена територия за местни продукции в рамките на „БГ кино вечер“.

Бонус за всички носталгици – преди да стартира „Под прикритие 6“, зрителите ще могат да се върнат към друг култов сериал на БНТ, а именно „Всичко за сина ми“.

Деси Слава ще изпълни народни песни от различни етнографски области на България, а танцьорите от „Тракия“ ще представят фолклорни хореографии. Тържественото честване на 118-ата годишнина от обявяването на Независимостта ще започне в 10:30 часа на откритата сцена на площад „Жеравица“.

При неблагоприятни метеорологични условия събитието ще се проведе в Драматичен театър „Драгомир Асенов“.

За тези двама не става въпрос за обикновено недоразумение, а за истинско музикално напрежение, което започна с нещо толкова банално, колкото един автограф. Нека бъдем честни – да се караш две десетилетия заради една дума е направо постижение в категорията „драма“.

Всичко започва с „малък Фил“

Историята на конфликта се връща до 2002 г., по време на юбилейния концерт на кралицата в Бъкингамския дворец. По време на репетициите Фил Колинс, който е голям фен на „Бийтълс“, носи рядко първо издание на книгата на Хънтър Дейвис за легендарната група и моли Пол Маккартни за автограф.

Точно тогава се случва моментът, който Колинс не може да забрави. Според него Маккартни се е обърнал към тогавашната си съпруга Хийтър Милс и е казал: „Виж го нашия малък Фил, голям фен е на „Бийтълс“, нали?“. Реакцията на Колинс е била моментална и в главата му си е помислил: „Какъв задник“.

По-късно пред Пиърс Морган Колинс признава, че вероятно е дал твърде голямо значение на думите на Маккартни, но в момента просто не е успял да се сдържи. Когато Морган го пита дали именно думата „малък“ е била проблемът, Колинс потвърждава, че точно това го е засегнало преди почти четвърт век.

Емейли и взаимно разочарование

Враждата не е затихнала с годините, а напротив – се е подхранявала с публични изказвания. През 2016 г., докато популяризира автобиографичната си книга „Not Dead Yet“, Колинс споделя пред Sunday Times, че Маккартни винаги се е държал с него „покровителствено и отвисоко“.

Това изказване не е останало незабелязано. Маккартни прочита думите и изпраща имейл на Колинс, в който му казва: „Малко съм разочаран, бла-бла“. В същата кореспонденция Маккартни го е посъветвал да не бъде толкова „недосегаем“. Колинс признава, че не е сигурен какво точно е имал предвид Пол, но този разговор е оставил лош вкус и у двамата.

Телефонният разговор за помирение

Крайът на ледената епоха между двамата идва неочаквано и по доста благородния начин. 75-годишният Колинс разказва, че 84-годишният Маккартни се е обадил на него неотдавна. Поводът е бил благотворителен търг на организацията Kings Trust, за който Колинс е търсил колеги музиканти, които да дарят предмети и спомени.

По време на този телефонен разговор Маккартни изненадващо повдига темата за тяхното отчуждение и директно пита: „За какво всъщност беше всичко това?“. Колинс му отговорил: „Завиждам на самия себе си за тези думи, Пол. Защо изобщо го казах“.

Маккартни му отговорил: „Мислех, че сме в добри отношения“. Така двамата накрая се целунали и се сдобрили, както описва изпълнителят на „You’ll Be in My Heart“.

Въпреки помирението, Колинс не издържа да пусне още едно леко подмятане по адрес на Пол. Той споделя, че е казал на Маккартни, че съжалява, и добавя, че очевидно това го е мъчило през цялото време, защото Пол „обича да бъде харесван... може би той дори повече от останалите“.

Въпреки всичко, Колинс е щастлив, че Маккартни е „част от живота му“ и че нещата най-накрая са се затворили в пълен кръг. Той признава, че му се иска да не го беше казвал, въпреки че наистина се случило, но сега и двамата са доволни, че са обсъдили всичко.

Блондинката вече мечтае за бъдещите излизания и с нетърпение очаква детето да порасне, за да започнат заедно да ходят на театър.

Певицата планира да прекара три дни в града, като иска да го разгледа и да опита местна храна. Това е първото ѝ истинско посещение в столицата, макар че като дете е била в България за ски ваканция в Банско.

За Антигони крайът на турнето е емоционален момент. Тя призна, че е тъжна, че всичко приключва, и че върху българската публика сега тежи напрежението да даде най-добрата енергия за финалния концерт.

По отношение на „Евровизия“ певицата сподели, че участието ѝ ѝ е отворило пътя към международна публика и към позитивна общност. Видеоклипът на „JALLA“ се нареди сред най-гледаните от тазгодишното издание на конкурса, което я превърна в едно от разпознаваемите лица на събитието.

Антигони също спомена и за връзката си с DARA. Двете са се сближили по време на конкурса и певицата вече е писала на българската звезда с надежда да се срещнат, но последно е чула, че DARA се намира в Гърция.

Дали ще успеят да се видят или Гърция ще остане единствената им обща точка за момента?

За гозбатото бяха използвани местни домати, чушки, моркови и лук, а финалният щрих на шеф готвача бяха черен пипер и пресен магданоз. Самият Ути определи случката като най-голямата лютеница в най-големия тиган в България. Гозбата получи и специално име – „Чирпелии“, което е старото име на село Труд. Името беше предложено от кмета на общината Димитър Иванов.

Паралелно с голямото готвене се проведе конкурс за най-вкусна домашна разядка, в който се включиха рекордни 28 майстори. Представиха се различни варианти – от класически айвари и пасирани лютеници до по-експериментални версии с тиква.

Голямата награда за „Най-вкусна домашна лютеница“ отиде при Яна Чавдарова. Росенка Таскова спечели за най-добра консистенция, Петя Чавдарова за най-добър външен вид, а Кристина Богданова бе отличена за най-ароматната разядка. Специално внимание получи и седемгодишната Таня Георгиева, която беше най-младият участник. Бъчваров я награди с грамота и комплект ножове, а за пълнота на картината шеговито предложи в местното училище да се въведе предмет „Варене на лютеница“.

След награждането всички присъстващи опитаха „Чирпелии“, а празникът продължи с фолклорни изпълнения и традиционни занаяти. Да си представим само часа по „Варене на лютеница“ – вероятно единственият час, в който цял клас ще е синхронизиран!

Нещата като нивото на хидратация, какво точно сме яли, колко сме спали или дори фактът, че сме се избили на една по-интензивна тренировка, могат временно да променят теглото ни. Затова е супер важно да се научим да разпознаваме разликата между временното задържане на течности и реалното покачване на маслената тъкан. Първото е напълно нормално и минава бързо, докато второто е резултат от по-дълготрайни промени в начина ни на живот и храненето.

Кога става въпрос за вода

Задържането на течности е накратко просто натрупване на вода в организма, което няма никаква връзка с увеличаване на мастните депа. Това се случва внезапно и обикновено изчезва за няколко дни, без дори да се налага да правим специални интервенции. Много хора го усещат, без дори да осъзнаят какво се случва, особено когато има някакви промени в ежедневието.

Най-лесният начин да го разпознаеш е по скоростта. Ако виждаш рязък скок на кантира в рамките на един до три дни, вероятно е вода. Другите сигнали са чувството за подутост в корема, ръцете или краката, или фактът, че дрехите ти изведнъж ти стават по-тесни, въпреки че не си променила значително диетата си.

Причините за това са различни. Често е свързано с прекалено много сол в храната или консумацията на преработени продукти. При жените хормоналните промени, например преди менструалния цикъл, са класика. Но не забравяйте и стреса, недоспиването или тежките тренировки, които също карат тялото да „държи“ вода.

Кога става въпрос за мазнини

Покачването на мазнините е съвсем различна история – това е бавен и постепенен процес. Мазнините не се появяват от нищото за една нощ. Те се натрупват, когато за по-дълъг период от време тялото получава повече калории, отколкото изразходва.

В този случай промяната на кантира не е временна, а стабилна. Тя не се връща след два дни, а е придружена от видими разлики в композицията на тялото. Тук времето е най-добрият съдник. Ако забелязаното увеличение в теглото се задържи за повече от седем до 10 дни, без да има признаци, че ще спадне, тогава е време за сериозен анализ. Вместо да го приписваме на „лош ден“, трябва да погледнем общо към диетата, движението и ежедневните навици.

Най-важното е да си напомним, че малките колебания в теглото са абсолютно нормални. Прогресът във фитнеса не винаги се вижда веднага на дисплея на кантира. Той се гради чрез последователност, баланс и обща картина на здравето, а не чрез едно отделно число, което може да ни излъже.

Заглавието на албума е вдъхновено от идеята за диптиха – две самостоятелни части, които заедно образуват едно цяло. За Соня и Доминго това е и много лично, тъй като символизира срещата на два творчески свята, на певица и диригент, които са и съпрузи. Те подчертават, че в тази връзка запазват своята индивидуалност, но споделят общ хоризонт. В посланието към албума двамата описват „Diptyque“ като пространството между две присъствия – разстоянието, което ги разделя, и невидимата нишка, която ги свързва. Според тях в избраната музика любовта носи ехото на копнежа, действителността пази следата от съня, а паметта превръща отсъствието в присъствие.

Преоткритата музика на Жозеф Кантелуб

Един от най-големите акценти в програмата е световният премиерен запис на симфоничната поема „Vers la princesse lointaine“ („Към далечната принцеса“) от Жозеф Кантелуб. Творбата е вдъхновена от драма на Едмон Ростан, разказваща за недостижимата любов на един трубадур. Въпреки че е прозвучала за първи път в Париж през 1912 г., тя по-късно потъва в пълна забрава.

Преоткриването ѝ е заслуга на продуцента на албума Андрю Корнал. Той забелязва заглавието в каталога на композитора, но първоначално не успява да открие нито запис, нито публикувана пълна партитура. Пътят към музиката минава през следа за клавирно извлечение от 1930 г., което впоследствие води до оригиналната ръкописна партитура, съхранявана от Wise Music. Така „Diptyque“ връща към живот една забравена страница от френската музика и я прави достъпна за съвременните слушатели.

Кантелуб, който е най-известен със своите „Песни от Оверн“, присъства в албума и с „Triptyque“ („Триптих“). Това са три песни за глас и оркестър по стихове на Роже Френ, завършени през 1914 г. В този цикъл любовните чувства са свързани с образи на лунната светлина, лятото и зората, като чувствената вокална линия и богатите оркестрови багри показват неразривната връзка между природата и човешките преживявания.

Италианска лиричност и специални посвещения

Италианската част на албума е посветена на Джузепе Мартучи и включва „La canzone dei ricordi“ („Песента на спомените“) и „Notturno“, оп. 70 № 1. В седемте песни по стихове на Роко Емануеле Паляра споменът за любовта преминава през различни емоции – от нежност и надежда до копнеж и загуба. Музиката на Мартучи съчетава типичната италианска лиричност с влияния от Вагнер и Брамс, а оркестровото „Ноктюрно“ допълва атмосферата на поетична чувствителност и съзерцание.

Записите на албума са направени на 26 и 27 февруари 2025 г. в Ливърпул, като освен продуцента Андрю Корнал, е участвал и звукозаписният инженер Кристофър Тан. Соня Йончева е избрала да посвети албума на своята преподавателка Даниел Борст. Според певицата, тя я е научила на всичко, което един артист трябва да бъде – свободен, изискан, елегантен и устойчив.

График на изданията и предстоящи концерти

Процесът по пускането на албума започна с поредица от сингъли. Първият от тях – „Martucci: La canzone dei ricordi, Op. 68b: No. 2, Cantava l ruscello la gaia canzone“ – излезе на 2 октомври 2026 г. Следващият сингъл, „Martucci: 2 Nocturnes, Op. 70: No. 1 in G-Flat Major“, е насрочен за 16 октомври 2026 г., а третият – „Canteloube: Triptyque: No. 1, Offrande à lété“ – за 23 октомври 2026 г. Целият албум ще бъде наличен на 30 октомври 2026 г.

Сценичните и житейски партньори ще се срещнат с българската публика на 20 декември 2026 г. от 18:00 ч. в „Арена 8888“ в София. Те ще участват в имерсивната коледна гала „Една светлина“, където отново ще демонстрират своята артистична синергия.

Да си представим мащаба: под един покрив сега са студията зад „Мисията невъзможна“, „Хари Потър“ и DC Studios, заедно с HBO Max, Paramount+, CNN и CBS. Това е истински монстър, обхващащ кино, телевизия и новини. Акциите на новата компания вече се търгуват на Нюйоркската фондова борса под тикера "SKYD".

Дотук пътят беше труден, но споразуменията с американски щати и синдиката на сценаристите премахнаха правните спирачки пред това сливане. Времето е точно за такава стъпка, защото Холивуд страда от спадащи абонаменти за кабелна телевизия и жестока борба за стрийминг аудитория.

Елисън заяви миналата седмица, че името Skydance е избрано, за да се запази идентичността на Paramount и Warner Bros. Анализаторите обаче виждат в това просто начин да се подчертае, че сега всички тези емблематични марки отговарят пред него. Skydance започва като независимо студио през 2010 г., основано от сина на съоснователя на Oracle Лари Елисън, и изгражда репутацията си като финансов партньор и продуцент на „Top Gun: Maverick“.

За да се справи с тази машина, Елисън назначи Инон Крейц (бившия шеф на Mattel) за съизпълнителен директор. Крейц ще се занимава с ежедневната работа и интеграцията, докато Елисън ще определя творческата посока и стратегията.

Целта им е сериозна – да спестят 6 милиарда долара. Paramount твърди, че по-голямата част от тези пари ще дойдат от „нетрудови източници“, като обединят облачните услуги и стрийминг технологиите. Но нека сме честни: мащабът на тези съкращения със сигурност ще удари работните места в Холивуд.

Новият гигант стартира и с тежък багаж – дълг от около 80 милиарда долара. Това означава, че Елисън ще трябва да изцеди максимума от стрийминга и киното, за да държи главата на компанията над водата. Поне Марк Томпсън в CNN и Бари Уайс в CBS News си спазиха местата в новата структура.

Дали това е началото на една нова ера или просто един твърде голям кораб, който ще е трудно да се завие?

Програмата на концерта включваше както нейните златни хитове и награждавани песни, така и свежи превъплъщения, които зрителите познават от шоуто за имитации „Като две капки вода“. Буюклиева е позната с уникалния си глас, неизчерпаемата си енергия и липсата на стилови граници в музиката и е любима певица на поколения българи.

Интериорният дизайн не е въпрос на огромни суми, а на въображение, правилни избори и добро око. Ако искате да обновите пространството си по икономичен начин, без да се впускате в стреса на ремонта, има няколко идеи, които носят точното усещане за промяна.

Цветове и светлина за нов характер

Един от най-лесните начини да промените усещането в стаята е чрез цвета. Не е нужно да боядисвате целия дом; понякога една единствена стена, която да бъде акцент, е достатъчна за изцяло нова визия. Така създавате точка, която привлича погледа и дава характер. Например, тъмнозеленото може да донесе природна и спокойна атмосфера в хола, топло бежово ще направи спалнята по-уютна, а по-смел цвят ще придаде индивидуалност на едно иначе монотонно пространство.

Ключът тук е да изберете цвят, който се съчетава с вече наличните мебели и предмети. Резултатът не трябва задължително да прилича на снимка от списание за дизайн, а трябва да прилича на вас. Дори най-малкото пространство може да се промени впечатляващо с малко боя, като бонус е, че това е промяна, която можете да направите сами и да се насладите на процеса на създаване.

Осветлението пък е едно от най-подценявените оръжия в декорацията. Може да имате най-красивите мебели, но ако светлината е студена или недостатъчна, магията изчезва. Забравете за логиката с един централен полилеи, който осветява цялата стая. Вместо това създайте различни източници на светлина, за да направите пространството по-топло и интересно.

Една настолна лампа до дивана, лампа на пода в ъгъл за четене или малки светлинни верижки по рафтовете могат напълно да променят атмосферата. Топлата светлина създава усещане за релакс и гостоприемство, а правилното разпределение може да направи малката стая да изглежда по-голяма и по-внимателно обзаведена. Понякога смяната на една единствена крушка е достатъчна, за да се почувствате сякаш сте в различен дом.

Пренареждане и текстилни акценти

Преди да похарчите пари за нови мебели, опитайте нещо много по-просто: сменете мястото на тези, които вече имате. Пренареждането е абсолютно безплатно, но резултатът често е впечатляващ. Диван, който досега е бил залепен за стената, може да създаде много по-гостоприемно пространство, ако бъде преместен. Масата също може да смени позицията си, за да направи кухнята или хола по-функционални.

Разглеждайте пространството си като платно. Експериментирайте с различни разположения, създавайте малки уютни кътчета и използвайте по-ефективно естествената светлина. Може да се окаже, че домът ви е имал много повече възможности, отколкото сте си представяли досега.

Освен мебелите, голяма роля за усещането в дома играят текстурите и тъканите. Няколко нови възглавници за дивана, различно рихтарче, мек килим или нови завеси моментално променят визията на стаята. Това е един от най-лесните начини за обновяване без голям разход.

Можете да комбинирате различни материали като лен, памук, кадифе или плетени елементи, за да придадете на пространството повече дълбочина и интерес. Целта е да създадете дом, в който искате да докосвате нещата и в който наистина да живеете, а не просто място, което да изглежда добре на снимки.

Живи цветове и лични истории

Стайните растения трансформират всяко пространство, като добавят цвят, природна красота и спокойствие. Дори едно малко растението върху масичка или по-голямо в празен ъгъл променя цялата картина. Не е нужно да сте експерт по грижи за растения – има много лесни за поддръжка варианти като сансевиерия, замия или монстера.

Обърнете внимание и на саксиите. Едно просто растение в красива керамична саксия само по себе си се превръща в декоративен елемент. Зеленото прави дома да изглежда по-жив, по-свеж и по-близък до природата.

Най-красивият дом обаче не е този, който следва всички трендове, а този, който разказва история. Личните детайли дават характер. Снимка от пътуване, предмет със сантиментална стойност, любима книга или произведение на изкуството, което ви харесва, правят истинската разлика. Не се страхувайте да покажете кои сте чрез декорацията – домът ви не трябва да прилича на шоурум, а да бъде място, където се чувствате комфортно.

Можете да създадете стена с рамки, да подредите малки предмети по етажерките или да освежите някой кът с вещи, които вече притежавате, но не използвате. Красотата е в детайлите, които имат значение.

Обновяването на дома не трябва да се превръща в огромен и скъп проект. Понякога най-голямата промяна започва от малко решение: да боядисате стена, да смените осветлението, да преместите дивана или да добавите едно растение. Мястото, в което живеете, влияе на настроението ви повече, отколкото мислите.

Кога последно сте местили мебелите си просто за забава?

Двойката, която се запознава през 1998 г. и сключва брак две години по-късно, преминава през публична раздяла през 2013 г. Този момент е дошъл в изключително драматичен период за двамата. През 2010 г. Майкъл Дъглас е диагностициран с рак и по-късно публично се извинява на съпругата си за изказване относно произхода на заболяването му.

В същото време Катрин Зита-Джоунс води собствена битка със здравето си. Тя разкрива диагноза за биполярно разстройство тип II и постъпва за специализирано лечение. Въпреки тези тежки изпитания и диагнози, двамата успяват да намерят път един към друг и да запазят съюза си.

Днес двойката отглежда двете си деца – Дилън, на 26 години, и Карис, на 23. Катрин смята, че тайната на дълголетието им е в това, че тя е развивала собствената си кариера, вместо да се ограничи в традиционната роля на домакиня. Докато Дъглас вече се е оттеглил от активното кино след почти шест десетилетия на екрана и участия в проекти като сериала за Бенджамин Франклин, Зита-Джоунс продължава да работи в заглавия като хитовия сериал "Сряда" и трилъра "Убий Джаки".

Мария спомни как като малка е берала липа от улиците и я е сушила върху вестници – навик, който е запазила чак до дванадесети клас. Тогава е пила само такъв чай. Според нея градът е бил основното ѝ училище, в което е усвоила житейските си роли както на професионалист, така и на майка.

Едно от най-обичаните ѝ места е паркът „Аязмото“, където е прекарала голяма част от детството си. Певицата подчерта, че Стара Загора е най-красива, когато липите цъфтят и всичко ухае прекрасно, стига човек да няма алергия. С усмивка добави, че в града се намира и седалището на любимата ѝ бира.

Дъщеря ѝ Марая, която наскоро навършила 18 години, също много харесва града. Макар прибиранията на Мария да стават все по-редки, тя продължава да цени тези моменти.

Заглавието на експозицията идва от особената способност на актьора да изгражда образ и чрез погледа, паузата и жеста.

Публиката може да си спомни за ролите му във филми като „Селянинът с колелото“, „Няма нищо по-хубаво от лошото време“ и „Осмият“, както и за участията му на сцена.

Всичко това се е случвало, защото певицата не е била доволна от представянето си. Причината е, че тук-таме е изпяла нещо фалшиво или просто не е направила всичко точно така, както е трябвало. Силвия споделя, че е живяла с усещането, че всяко изпълнение, което не е било достатъчно добро според нейните собствени стандарти, се превръща в лична присъда. Сега тя стига до извода, че истината е, че човек не трябва да иска да бъде перфектен.

Битката с вътрешния критик

През годините върху певицата се е натискал огромен вътрешен натиск, който тя е криела от околните. Тя казва, че всички наши грешки минават през емоцията. Разказва, че е лягала многократно неудовлетворена, а това е разрушило нейната обвивка и тяло. По думите ѝ именно емоцията е тази, която ни убива.

Сега, на 72 години, Силвия твърди, че е открила нещо, което дълго ѝ е убягвало: спокойствието да се радва на малките победи. Тя споделя, че в този етап от живота си се чувства щастлива дори от най-малкия успех. Според нея, когато човек е към края на пътя си, разбира, че Бог ни е дал шанс да се радваме на най-красивата планета, да търсим любовта и всичко, което ни прави щастливи, че сме живи, е дар от Бога.

Любов без драма и озлобление

Силвия Кацарова прави равносметка и на личния си живот, като подчертава, че е благодарна на Бога, че никога не е изпитвала любовна мъка. Тя споделя, че не е познавала чувството да се разделя със злоба с партньор, което според нея е резултат от съзнателните ѝ избори. Певицата разкрива, че често е отказвала песни с лоши текстове, за да не привлича негативни неща в живота си.

Този избор се отразява и в творчеството ѝ, тъй като в песните си тя е пяла само за щастлива любов. Силвия споделя тези подробности без капка озлобление или драма, които често придружават разказите на известните личности за техните бивши връзки.

Пътят от група LZ до НДК

Силвия Кацарова е една от най-обичаните български певици и емблема на попмузиката в страната. Кариерата ѝ започва още през 70-те години на миналия век, когато е част от музикалната група LZ, преди по-късно да се утвърди като самостоятелна изпълнителка. Тя е известна с хита си „Топъл дъжд“ и има множество ангажименти и концерти както в България, така и в чужбина, които събират хора от различни поколения.

Личният ѝ живот е свързан с двама мъже. Първият ѝ съпруг е музикантът Милчо Кацаров, с когото имат дъщеря Теди, която също е избрала пътя на музиката и стана певица. По-късно Силвия продължава живота си с втория си съпруг Любомир Димитров.

През 2024 г. певицата отпразнува своя 70-и юбилей с мащабен концерт в НДК, наречен „70 нюанса любов“, който бе посветен и на нейните 50 години на сцената. Юбилейното име продължава да пътува из страната, като финалът е през ноември в София.

Темата е доста тежка – климатични аномалии, бури и горещини. Ампова използва интензивно кафяво, зелено и оранжево, за да покаже как природата се трансформира. Най-интересният трик? В творбите няма хора. Авторката е оставила природата да говори сама, а празното място е за нас, посетителите. Самата Нора споделя, че в тези творби меланхолията се среща с динамиката на промяната.

Който иска да научи повече за творческия процес, има възможност да се срещнете с художничката в галерията на 24 октомври от 17:00 ч.

Есента за Нора е абсолютно натоварена. От 9 до 11 октомври тя ще бъде част от третото издание на Sofia Art Fair в „София Тех Парк“, където ще бъде представена от галерия Little Bird Place. Финалният щрих на сезона пък предстои в края на ноември със самостоятелна изложба в Българския културен институт в Париж.

Freddy Cricien, по-известен като Freddy Madball, е гласът и лидерът на MADBALL. Той е американски вокалист, продуцент и композитор. В едно специално интервю, излъчено на 28 септември 2026 г., той се замисли за дивата епоха на турнетата и за живота на пътя.

От автобусни катастрофи до барови сбивания

Според него турнетата в миналото са били много по-диви, докато днес всичко е по-спокойно, защото музикантите са станали по-възрастни и мъдри. Това обаче не означава, че рискът е изчезнал. Freddy спомни един случай в Испания, когато кола е ударила техния турбус на знак „Стоп“ около четири сутринта, а шофьорът й очевидно е бил пиян. Ситуацията е ескалирала в голям скандал, след което е станало ясно, че шофьорът е син на някого и полицаите просто го пуснали без последствия.

Той разкри, че най-лудите моменти често са били свързани с жестоки сбивания. Въпреки че не подкрепя насилието, той призна, че когато са били по-млади, са били по-диви. Често се е случвало след концерт да отиват в бар, където избухва огромно меле, и техният ван да потегли буквално секунди преди пристигането на полицията. За него тези моменти са били част от живота, като е добавил, че на път е много по-опасно и непредвидимо, отколкото в Ню Йорк, защото не познаваш средата, полицията е различна и на някои места просто не харесват „янките“ или нюйоркчаните.

София: Неочакваното преживяване

Когато става въпрос за хардкор сцените, България е оставила сериозна следа у Freddy. Той призна, че при първото си посещение е бил неоинформиран и не е знаел каква сцена може да има тук. Първото му преживяване е било буквално „на крак“, когато приятел на име Алекс е трябвало да ги преведе пеша през границата. Проблемът е бил с оборудването – китарите и техниката са били в един ван, което е наложило пренасянето им до друг автомобил, чакащ да ги закара до София.

В този момент групата се е питала дали цялото усилие си струва и дали няма да свирят пред десет души в някакъв малък бар. Оказало се обаче точно обратното. София го е изненадала като една от най-добрите европейски хардкор публики, която и до днес запазва страстта и глада за тази музика. Freddy отбеляза, че в много други градове феновете се възпламениват за кратко и след година-две вече са приключили с жанра, но в София има поколения хардкор фенове, които влагат себе си в културата. Заради това България винаги е в топ 10 на местата, където той се чувства най-стабилно приети.

Хардкорът като начин на живот

За Freddy хардкорът не е просто музика, а част от самоличността му. Той се е потопил в културата още като дете, след като приемният му по-голям брат Vinnie Stigma и други по-възрастни момчета от сцената го приемат. MADBALL започват като забавен страничен проект, но с времето се превръщат в неговата професия. Той подчерта така, че в това е вложил голяма част от живота си – не само финансово, но и творчески, духовно, емоционално и психологически.

Хардкорът, особено нюйоркският, му е помогнал да се оформи като мъж и го е научил на нещо фундаментално – смирение. Според него смирението е задължително във всеки музикален жанр, във всяка творческа сфера и изобщо в живота.

Историята ни отвежда в тайнствената и могъща гора с герои като разбойник, мечтаещ за джобно ножче, здравенячка, която мърмори по азбучен ред, ревящо бебе и игумен. Трябва да признаем, че комбинацията звучи доста интригуващо и обещава истинско забавление на сцената.

Зад цялата магия стоят Румен Гаванозов (драматизация и режисура), Рин Ямамура (сценография и костюми) и Петя Недева (музика). Актьорския състав е изграден от Искра Йосифова, Боряна Иванова, Илина Илиева и Васил Читанов.

От Община Смолян вече са пратили своите поздрави към екипа и му пожелават нови върхове. Дано истински се разчупят в Търговище!

Изпълнителката разкри, че дълго време е вярвала, че с предишната си песен „Разкажи ѝ“ окончателно е сложила точка на тази история. Десита признава, че е опитвала да зарови белезите дълбоко в себе си и дори спомена за забавния псевдоним „Депресита“, който е спечелила с многото си сълзливи песни и нощи, прекарани в писане, докато „душата ѝ е крещяла“.

В послание към човека, който е вдъхновил проекта, тя пише: „С когото и да ме срещне животът, ти остана моя вечна муза, а аз – твоя“. Според нея двамата някога са се обичали и оставили, не за да се накажат, а за да се спасят.

Певицата сама е написала текста и музиката на „Наказани“, а аранжиментът е делото на Деян Асенов. Видеоклипът е режисиран от Виктор Антонов-Rikk и включва специално участие на Алекс Робов, за когото Десита изрази благодарност.

Ето че понякога една песен просто не е достатъчна, за да затвориш вратата на миналото. Вие някога сте ли писали песни (или просто бележки в бележника), за да излезете от „Депресита“ режим?

За тези, които не са в курс, Миле е легенда в балканската музика с над пет десетилетия стаж. Голямата му слава започна още през 80-те с формацията „Южни ветар“, с която става една от най-големите звезди на югославската сцена.

Дали ще е достатъчно шум за новата зала или ще трябва да се вика за подкрепа?

Сюжетът ще ни води през напрежението, любовта и конфликтите на хората, които създават телевизионна продукция. Историята е вдъхновена от реалната работа на екипа зад камерите и обещава да покаже колко различен и забавен може да бъде животът по време на снимки.

Още миналата година Илиев сподели, че в центъра на историята ще бъдат турски актьор, неговата българска любов и нейният бивш съпруг. Тримата ще се окажат в ситуация, в която трябва да живеят заедно, докато снимат своя сериал. Звучи като рецепта за истински хаос, нали?

В екипа участват и Филип Буков, Йордан Ръсин, Глория Петкова и Кристина Бориславова. Продукцията е снимана в София, Бургас и Варна, както и в Гърция, Турция и Италия.

Премиерата на новата комедия по Нова тв се очаква през октомври.

Междувременно в Пловдивския затвор залагат на изкуството. Лишените от свобода репетират пиеса, като чрез театралното изкуство се опитват да преодолеят агресията.

В Смолян започва театралният фестивал „Забранено за възрастни“.

Русе е доста активен напоследък. Там откриха паметник на Стоян Михайловски, автора на химна на св. св. Кирил и Методий, точно на мястото, където е била неговата родна къща. Градът става и по-музикален, след като от тази година отвори врати филиалът на Националната музикална академия.

Освен това в русенския квартал „Долапите“ храмът „Св. Архангел Михаил“ е обновен и осветен, благодарение на дарители.

В Свиленград на празника на града откриват паметник на поета Ивайло Балабанов.

Ако ви се прави нещо алтруистично, търсят се доброволци за създаването на най-голямата плетена коледна елха. Да, точно така – коледни плетки в разгара на есента.

За любителите на природата: разказваме как се пази местообитанието по морските дюни на рядък вид растение – персийската поветица.

И за финал – в Благоевград (Горна Джумая) отбелязаха 114 години свобода по повод освобождението на града.

Вечерта на площада пред Общината започна с „Мост между времената“ – музикален микс от диджей Д. Денчев. След него „Тримата български тенори“ поеха щафетната, а после дойде ред на младите таланти от града с програма „На моя град, с любов“. В нея участваха вокалните студии „Розов свят“ и „Усмивки“, Снежина Добрева, Йоана Ташева, Божидар Динев, Петър Венчарски, Ева Сурмиевич и Детска танцова школа „Карибе“.

Преди музикалните партита обаче беше време за традиционните церемонии. Празникът започна с молебен в катедралния храм „Св. Николай“, отслужен от митрополит Киприан. Последва литийно шествие по бул. „Цар Симеон Велики“ и полагане на венци пред паметника „Защитниците на Стара Загора – 19 юлий 1877 г.“ и символичния камък в парк „Пети октомври“.

На тържественото заседание на Общинския съвет митрополит Киприан стана „Почетен гражданин на Стара Загора“. Кметът Живко Тодоров подчерта, че хората са най-голямото богатство на града, а председателят на Общинския съвет Ивета Лазарова призова Стара Загора да бъде град на паметта и бъдещето.

Официалната част продължи с издигане на националното знаме, знамето на града и това на ЕС. Кулминацията беше пускането на 155 балона, които символизираха 155-годишнината от утвърждаването на името на града.

Целият този шум е заради възстановяването на Стара Загора след пожара през 1877 г. На 5 октомври 1879 г. княз Александър Богориди поставя основния камък за възраждането, като тази година се отбелязват 147 години от това събитие.

Срещата е част от програмата на Фестивала на младите в изкуството „Дълбокото синьо море“. Концертът ще се случи в Културен център „Морско казино“, а началото е в 18:00 ч.

Най-хубавата част? Входът е свободен, така че няма извинение да пропуснете това събитие. Кой знае, може би точно там ще открием следващата голяма звезда на българската сцена.

Ще се видим ли в публиката?

Професионалният ѝ старт в попфолка идва през юли 2008 г. с баладата „Открадната любов“. Още през 2008 г. Янева е отличена за дебют на телевизия „Планета“, а списание „Нов фолк“ я обявява за откритие на годината. Следват песни като „Три минути“, „Влез“, „Брой ме“, „Мога пак“ и „В твоя стил“.

Точно на 21-ия си рожден ден, на 5 октомври 2010 г., тя представя дебютния си албум „На първо място“. През 2012 г. към дискографията ѝ се добавят „Мога пак“ и „Дъщеря на песента“, като вторият проект е по-силно насочен към фолклорното звучене, което е било началото на пътя ѝ.

През 2023 г. Цветелина отбеляза 15 години професионална кариера и през следващата година ни засипа с различни проекти. Излезе новата версия на „Невиждани очи“ (песента на Орнела отпреди 25 години), дуетът „Хавана“ с Галин и песента „Питаш ли ме“ през 2024 г.

През 2025 г. тя записва „Все по живота“ с Галена. Дуетът достигна първа позиция в попфолк класацията „50-те най…“ на Signal.bg и бе номиниран за най-добра дуетна попфолк песен на годишните награди на радио „Веселина“.

Най-актуалният проект на певицата е „Хайде, стига“, представен през август 2026 г. За музика и аранжимент отговаря Кости, текстът е на Анастасия Мавродиева, а визията е режисирана от Николай Нанков.

Кой е любимият ви проект на Цветелина – класиката от началото или новите дуети?

Роден на 9 януари 1952 г. в София, Христо Петров започва да се занимава с музика още като тийнейджър. По-късно завършва Естрадния отдел на Българската държавна консерватория и изгражда многостранна кариера като певец, композитор, продуцент и организатор. Един от важните етапи в професионалния му път е работата с оркестъра на Никола Чалашканов, а през 1991 г. създава рок групата "Татко Кристофър".

Петрофф остава известен със своя ексцентричен и провокативен образ и с откровеното си говорене за музикалния и шоубизнес елит. Автор е на шест книги, сред които Кралят Рок е гол и Тайните на гей елита.

През 2008 г. участва с „Ицо Петрофф и приятели“ в националната селекция за „Евровизия 2009“. Остава едно от колоритните имена на българската рок сцена, посветило повече от пет десетилетия на музиката.

Холивудски гиганти и епични светове

Започваме с нещо наистина мащабно. bTV Action пуска „Дюн: Част втора“ (2024 г.) в 00:45 ч. Дени Вилньов ни връща на Аракис с продължение, което според нас напълно надминава първия филм. Тимъти Шаламе и Зендая отново са в центъра на събитията, като Пол Атреидски се слива с живота на фремените. Докато се готви за неизбежния сблъсък с Харконите, пророчествата за него стават все по-силни, а решенията му носят последствия далеч отвъд пясъците на планетата. Към екипа се присъединяват Остин Бътлър, Флорънс Пю и Кристофър Уокън. За тези, които вече са станали фенове, финалът на трилогията се очаква на 18 декември.

Ако търсите нещо по-интимно, но също така емоционално, Kino Nova предлага „Човек на име Ото“ (2022 г.) в 21:00 ч. Том Ханкс, който носи две награди „Оскар“, влиза в кожата на Ото – възрастен мъж, който след смъртта на съпругата си се затваря в пълна изолация. Филмът е американска версия на романа „Човек на име Уве“ от Фредрик Бакман. Героят на Ханкс се е отчуждил от всички около себе си и прекарва дните си в едно-единствено любимо занимание: да следи кой точно спазва правилата в квартала. Класическо начало на драма, която ни кара да се запитаме дали всичките ни „мракопаси“ всъщност не крият нещо по-човешко.

Класики, мистерии и неочаквани обрати

Любителите на истинския стил и шпионските игри трябва да се включат в bTV Cinema в 23:00 ч. за „От Русия с любов“ (1963 г.). Шон Конъри ни връща към началото на легендата за Джеймс Бонд, този път в Истанбул. Агент 007 е изпратен там, след като руски агент предлага да избяга на Запад заедно със секретно декодиращо устройство. Разбира се, Бонд усеща, че капанът е подготвен внимателно. Зад всичко стои престъпната организация СПЕКТЪР, а на пътя на 007 се изпречват Роза Клеб и наемникът Доналд Грант, в ролята на когото е Робърт Шоу.

За любителите на психологическите трилъри, Канал 4 предлага „Черният тефтер“ (2006 г.) в 22:00 ч. Пол Верховен ни отвежда в окупираната от нацистите Нидерландия. Карис ван Хутен играе Рахел Щайн – млада еврейка, която губи семейството си и се присъединява към съпротивата. Тя приема нова самоличност, за да проникне в германското командване, но планът се усложнява, когато започне да се сближава с германски офицер. Тук границата между съюзник и предател е толкова тънка, че едва се забелязва.

В 21:00 ч. по Kino Nova ни чака „Злокобен остров“ (2010 г.) – един от най-разпознаваемите филми на Мартин Скорсезе. Леонардо ди Каприо е в ролята на федералния маршал Теди Даниълс. През 1954 г. той и партньорът му Чък пристигат в психиатрична болница за престъпници на отдалечен остров, за да разследват изчезването на пациентка. Проблемът е, че персоналът не е в най-помощното си настроение, а една буря прекъсва връзката с континента. Колкото повече Теди копае, толкова по-трудно става да разбере на кого всъщност може да вярва.

Смекчване с комедия и екшън

Ако искате нещо по-леко, bTV Cinema предлага две страхотни опции. Първо, в 10:00 ч. е „Риба, наречена Уанда“ (1988 г.). Сюжетът върти около обир на диаманти, който събира британци и американци. Тук никой не е за доверие, а всички се опитват да надхитрят останалите, за да останат сами с плячката. Джейми Лий Къртис използва чара си срещу адвоката Арчи Лийч (Джон Клийз), докато Кевин Клайн краде сцената като самоуверения Ото – роля, която му носи „Оскар“ за поддържаща мъжка роля. Самият филм е бил номинатиран и за режисура и оригинален сценарий.

След това, в 21:00 ч., пак по bTV Cinema, идва „Последният ергенски запой“ (2009 г.). Тод Филипс ни показва какво се случва, когато Фил, Стю и Алън се събудят в Лас Вегас след бурна вечер без никакви спомени, но с един огромен проблем – младоженецът Дъг е изчезнал. Брадли Купър, Ед Хелмс и Зак Галифианакис се превърнаха в една от най-емблематичните комедийни тройки на края на първото десетилетие на века. Това е филмът, който постави началото на цяла трилогия.

За финал имаме „Първичен код“ (2011 г.) по Viasat Kino в 20:10 ч. Джейк Джиленхол е в ролята на Колтър Стивънс – човек, който се събужда в тялото на непознат мъж във влак за Чикаго. Той открива, че е част от експериментална правителствена програма, която го кара да преживява последните минути преди експлозията на бомба във влак. Има точно осем минути, за да разбере кой е поставил бомбата, преди всичко да се рестартира.

А за тези, които обичат високотехнологичния екшън, Nova предлага „Близнакът“ (2019 г.) в 22:00 ч. Уил Смит играе Хенри Броган – опитен наемен убиец, който иска да се оттегли, но става мишена. Противникът му е негова по-млада версия със същите умения и инстинкти. Благодарение на режисьорската визия на Анг Лий, Уил Смит успява да изиграе и двете роли едновременно.

Кой от тези филми ще бъде вашият спасител пред екрана тази седмица?

Нека спрем за момент при този избор – кожата е рискова, но бордо нюансът е абсолютен хит. Вергара е заложила на максимален ефект, съчетавайки роклята с токчета в същия цвят и елегантен клъч. Докато си е тръгвала с приятелки, актрисата е добавила финални щрихи с колие във формата на сърце, обеци и гривни, а косата ѝ е падала в класически дълги вълни. Честно казано, повечето от нас в 4 ч. сутринта биха били в пижама, а тя е дефинирала понятието за „безупречна форма“.

Кожените обсесии и Hermès

Ако мислехте, че бордо роклята е единственият ѝ експеримент с кожа, София има други планове. В събота тя зазе в първия ред на ревюто за колекцията пролет/лято 2027 на Hermès. Тя отново беше облечена в прилепнала кожена рокля, но този път в класическо черно.

Страстта ѝ към кожата и аксесоарите на Hermès е сериозно увлечение. Още през март тя беше забелязана пред хотел Costes в Париж с изключително смел избор – изработен по поръчка кожен корсет от Laura Basci. Към него е добавила мини чанта Hermès Kelly от лъскава черна кожа от алигатор със златни елементи. За да разберете колко е „ексклузивен“ този вкус, достатъчно е да знаем, че втора употреба на същия модел чанта се продаваше за цели 72 500 долара в аукционна къща Sotheby's. Да, ние просто гледаме снимките, тя ги носи.

Празнични моменти и „хубави числа“

София не пести вниманието и извън модното подиумно движение. През юли тя отпразнува 54-ия си рожден ден в Италия, носейки изрязан червен бански на яхта. В Instagram тя не крие щастието си, като написа, че това е бил най-хубавият ѝ рожден ден и че „54 е хубаво число!! 👵“. Иронията с емоджито на бабичката е точно това, което я прави симпатична – знае, че изглежда страхотно, но си вика с нами.

Дори когато не е в Париж или Италия, Вергара държи на драматичните визии. През февруари тя отново привлече всички погледи по време на вечеря в Papi Steak в Маями, където се появи с червена рокля с корсет и дълбоко деколте. Очевидно червеното е нейният цвят, а смелостта – нейната суперсила.

Философията за красотата и пластиките

Всичко това обаче води до големия въпрос: как го прави? Журито на „Америка търси талант“ винаги е било откровено по отношение на разкрасителните процедури. През май 2024 г., малко преди да навърши 54, тя призна пред списание Allure, че не е против козметичните операции. София дори каза директно: „Ще си направя всяка пластична операция, която мога, когато съм готова“.

Има обаче една граница – филърите. Според актрисата те са добър вариант за наистина млади хора, които искат повече обем в скулите или устните, но на нейната възраст не са подходящи. Според нея филърът в този етап от живота не кара човек да изглежда по-млад, а по-скоро „подпухнал“. Така че София залага на стратегията „пластика, когато е нужно, но без излишни подувания“.

Междувременно тя продължава да споделя ежедневието си в Париж. В петък тя прекара време с Ева Лонгория, Ейза Гонзалес и Фаджер Фахад (основателката на Beauline Beauty). Под снимките от общата им вечеря тя просто написа: „Винаги е толкова хубаво!! Обичам ви!! 🧡“.

След такава доза увереност и бордо кожа, ние просто трябва да приемем, че някои хора са родени за това – или просто имат много добър стилист и много голяма доза самочувствие. Вие бихте ли рискували с кожена рокля в 4 ч. сутринта?

Платформата дава възможност да проверите кога започват най-гледаните предавания и да следите за последните промени в ефира. Независимо дали става въпрос за развлекателни шоута, новинарски емисии или хитови продукции, потребителите могат да открият детайлна информация за часовете на излъчване.

Чрез посещение на страницата с ТВ програма можете да разберете какво предстои и да организирате времето си за ексклузивни премиери и любимо съдържание. Нека признаем, че няма нищо по-бесящо от това да пуснеш телевизора и да разбереш, че си изпуснал най-интересната част от епизода.

За тези, които пропуснаха, вчера, на 5 октомври, се случи предпремиерният концерт в Централния военен клуб. Това беше възможност публиката да чуе в цялост произведенията, които по-късно се появяват като цитати, теми или отделни фрагменти в театралната постановка, по която двата музикални таланти работят. Концертът бе част от есенната програма на 57-ия Международен фестивал "Софийски музикални седмици", който стартира на 3 септември и ще продължи до 11 октомври 2026 г.

Музикалното наследство и "Andante memento"

Централно място в програмата заема произведението "Andante memento", композирано от бащата на Александър Дягилев и посветено на самия него. Това е творба за виола и оркестър, която досега беше изпълнявана само веднъж – в Петербург. Бистра Деляноф споделя, че първоначално двамата не са планирали задължително да включат тази композиция, но след като Александър ѝ показва нотите и започват да свирят, тя веднага усеща силата ѝ.

Деляноф определя творбата като трудна, модерно звучаща тонална музика. Тя открива в нея емоционалност и изразност, които на моменти напомнят за филмова музика. Творбата вече се превръща в неделима част от музикалната среза на спектакъла, по който работят. Желанието на Бистра Деляноф е през следващия сезон произведението да прозвучи отново в пълната си оркестрова версия.

От концертната зала до сцената на Театъра на Армията

Музикалната среща между Александър и Бистра не свършва с концерта. На 9 октомври в Театър "Българска армия" предстои спектакълът "Тяло в лед". Това е разказ, вдъхновен от живота на един от най-известните танцьори в историята – Вацлав Нижински. Сюжетът проследява как талантът му го изстрелва до върха, но животът му се оказва много по-сложен от сценичните изпълнения. В историята се проследява как Нижински попада под влиянието на Сергей Дягилев, който пръв разпознава неговото изключително качество.

Спектакълът разглежда темите за славата, любовта и болезнената раздяла с танца. Важен елемент е присъствието на Ромола – жената, която остава до него, когато светът започва да се отдалечава. На сцената миналото се сблъсква с бъдещето, като младият Нижински среща възрастния човек, в когото се е превърнал. Цялата тази емоционална развръзка се случва на фона на жива музика.

Музикалният коктейл на постановката

В музикалната тъкан на спектакъла са вплетени различни произведения. Освен музиката на Сергей Дягилев, важен мотив в постановката е произведение от българския автор Александър Кандев. Към тях се добавя и соната за виола, написана от самата Бистра Деляноф. Така проектът се превръща в съвременен поглед към съдбата на артиста и към силата на изкуството, която преминава през поколенията.

Александър Дягилев е виолист, педагог и организатор на културни проекти, завършил консерваторията "Николай Римски-Корсаков" в Санкт Петербург, където е учил в класа на Догадин. Бистра Деляноф е пианист, композитор и диригент с международна кариера, чието професионално развитие е минало между България и Виена, под влиянието на преподаватели като проф. Хелмут Нойман и Паул Бадура-Шкода.

Събитията се осъществяват с финансовата подкрепа на Столичната община чрез Календаря на културните събития, а като съорганизатори участват Министерство на културата и Софийска филхармония. Фестивалът "Софийски музикални седмици" е носител на лейбъла за качество Европа за фестивалите, фестивалите за Европа.

Билетите за предстоящия спектакъл на 9 октомври се предлагат на касата на зала "България" и през системите Eventim и "Купи билети", като има преференциални условия за студенти, ученици и пенсионери. Кой от вас ще отиде да види как се преплитат виолата и балетната драма?

Стратегии и провокации

Ваня Щерева, която е певица, актриса и писател, влиза в играта без предварително начертан план. Тя признава, че основно иска да провери дали ще успее да запази спокойствието си в напрегнатите условия на предаването. Според нея няма конкретна стратегия или големи очаквания, а целта ѝ е да види дали в играта ще бъде толкова уютна, спокойна и предразполагаща, колкото е в реалния живот.

Съвсем различен подход демонстрира Емил Конрад. Популярният създател на съдържание и автор на книги не крие, че влиза с провокативна заявка. Неговият план е да изпита собственото си търпение, но и да успее да изнерви всички останали участници в играта.

Наблюдения и тайни

Ново лице в компанията е оперната певица и актриса Мила Михова. Тя споделя, че се страхува от игрите и вярва, че чрез тях ще открие много нови неща за себе си. Въпреки че се определя като много шумен човек, Мила твърди, че притежава умението да спазва дистанция и да наблюдава всичко отстрани, което в двореца може да се окаже по-ценно от това да бъде в центъра на вниманието.

Йордан Крачунов вече има опит с риалити форматите след участието си в „Диви и красиви“. Този път обаче романтиката е заменена с подозрения и тайни. През 2024 г. той претърпя тежка катастрофа с мотор, след която прекара 17 дни в кома и загуби единия си крак, но продължава да спортува и да търси предизвикателства. Крачунов залага на искреността като свое основно оръжие и е категоричен, че може да пази тайни колкото е необходимо, следвайки логиката „или си първи, или си последен“.

Психология и награди

Петото обявено име е Александра Жекова. Четирикратната участничка на Олимпийски игри вече е приключила с професионалния сноуборд и се фокусира върху коучинга и спортната психология. Именно тази способност да наблюдава хората може да ѝ помогне в играта, като самата тя загадъчно заявява, че е играч, който може да има много лица.

Това са само първите пет имена, а останалите участници ще бъдат разкрити по-късно. В двореца играчите ще трябва да създават съюзи и да разобличават Предателите, докато едновременно с това се опитват да не станат жертва на подозренията. Задачите през сезона ще увеличават общия награден фонд, който може да достигне 75 000 евро.

Вторият сезон на „Трейтърс: Игра на предатели“ ще стартира на 30 октомври от 20:00 часа по Би Ти Ви.

Поводът е дарението на Мария Влайкова от 1926 година. Тогава тя оставя завещание, с което предава на Министерство на просвещението сградата, която построява със съпруга си Тодор Влайков на свой терен с изтеглен заем. До днес сградата остава център за изкуство, култура и знания, където се помещават двете институции.

Централна част от събитието беше премиерата на „Заветът Влайкови“. Това е пълнометражен документален и художествено-документален филм на режисьора и сценариста Олег Ковачев. Лентата е посветена на родолюбивото дело на Мария и Тодор Влайкови в периода 1926-2026 години.

Олег Ковачев описва Мария Влайкова като тихия двигател на идеята, докато Тодор Влайков е бил публичното лице на семейството. Според него техният съюз в служба на обществото е пример за това как личното и безкористната цел могат да създадат културна институция, която остава във времето.

Режисьорът обяви, че филмът ще бъде подарен на всички български читалища, за да се помни и следва примерът на дарителите. В края на лентата ще бъдат изписани имената на всички дарители в благодарствени надписи.

Дарителският дух е нещо рядко в днешно време, но поне тук виждаме, че някои жестове наистина издържат векове. Дали и ние ще оставим нещо за следващите 100 години, или просто ще продължим да скролваме?

Лара Береану благодари на Десислава Генова за любовта и грижите, с които кученцето е било обградено, докато е попаднало в новия си дом. Оказва се, че това не е пълна изненада за феновете, тъй като месец преди това водещата загатна, че Робърт се е родил и скоро ще се присъедини към тях.

Не можем да се опънем на тази доза сладост – Роби е истински чаровник!

Това е петата песен на изпълнителя и третата му балада. Северин я е записал преди повече от година, но е изчакал подходящия момент за премиерата. Избрал е конкурса „Бургас и морето“, където с нея достигна до финала. Преживяването в Летния театър в Бургас е било нещо ново за него, тъй като за първи път е пял с бенд зад гърба си, докато дотогава само е гледал предаването по телевизията.

Видеото към песента е режисирано от Павел Симонов и залага на технологиите – в него са използвани елементи, създадени с изкуствен интелект, включително и конете в кадрите. Самият Северин е сниман сам в пустиня, а локацията е при „Побитите камъни“ във Варна.

В клипа цветята символизират натрупания житейски опит, който героят подарява на красива жена. Тя обаче ги оставя на земята, което е знак, че той започва всичко отначало.

В момента певецът вече подготвя следващия си проект, който ще бъде по-динамичен и танцувален. За него обаче е принципиално важно всяко произведение да носи смисъл и послание, а не просто да бъде поредица от нахвърляни думи за пеене.

Мечтата обаче бързо се превърна в тежест. Певицата вложи личните си спестявания, за да поддържа телевизията, а по-късно разказа, че е била измамена от човек от екипа си. Според нея този човек е присвоил значителна сума пари.

Деси Слава продължила да влива собствени средства в опит да спаси телевизията близо година, докато в един момент останала почти без пари. Това удари и кариерата ѝ – заради липсата на средства не можела да инвестира в нови песни, участията намалели, а с тях и приходите.

Така започнали да се трупат дългове, а певицата признала, че се е чувствала като провалена. Стигнала до степен, в която е избягвала да гледа витрините на магазините, защото новите дрехи са ѝ се стрували като непосилен лукс.

С времето тя успяла да стабилизира доходите си чрез повече участия и постепенно да изплати всички задължения. Малко след старта Деси Слава продала телевизията на нов собственик, но проектът не провървя и под негово управление и в крайна сметка изчезна от ефира. За поп фолк звездата остана суровия урок да инвестира разумно и да внимава на кого се доверява.

Програмата за новия спектакъл ще бъде микс от опера, мюзикъли, филмова музика и класика, а кулминацията ще бъдат жизнерадостните валсове. Не очаквайте просто „свирене на цигулка“ – шоуто е известно с пищни костюми, ефектно осветление и сценичен дизайн, който превръща вечерта в истински празник. Рийо ще бъде придружен от 60-членния си оркестър „Йохан Щраус“, в който свирят музиканти от над 18 държави. Българската връзка тук е силна – Кремена Минева е първа цигулка в оркестъра вече 28 години.

Статистиката на Рийо е просто безумна: над 40 милиона продадени албума и ежегодно над 80 концерта пред повече от 700 000 зрители. Човекът е истинска машина за забавление с над 22 милиона последователи в социалните мрежи и над един милиард гледания в YouTube. За да се постигне такъв мащаб, всяка продукция пътува със собствена сцена, костюми и технически екип.

Историята му започва в Маастрихт, където започва да свири на цигулка още на петгодишна възраст. През 1987 година създава оркестъра „Йохан Щраус“, който днес е най-големият частен оркестър в света. Рийо е признат за един от най-продаваните класически изпълнители на всички времена.

Билетите вече се продават в мрежата на more.com.

Трите момичета са започнали да тренират от четири-пет годишни, вдъхновени от изпълненията на състезателките от националния отбор. За няколко години активна кариера са натрупали респектиращ брой медали, но за тях истинският връх са моментите, в които са играли пред хиляди хора на Световната купа и Европейското първенство в България.

Треньорките Ния Накева-Ангелова и Камена Колева определят изграждането на шампиони като изключително сложен физиологичен и психологически процес. Натоварванията са индивидуални – съобразени с моториката и емоциите на всяко дете. За треньорите успехът не е просто бройка, а лична победа и преодоляване на пречки, като всеки медал е „спечелена битка“. Основната цел е момичетата да се превърнат в силни личности.

Мотивацията идва и от срещите с идолите им. Гимнастичките са били на летен лагер с олимпийските шампионки от Токио, където са имали възможност да докоснат олимпийски медал. В края на октомври на клуб „Артистика“ предстои първото държавно първенство.

Не стана само на забавно обаче – шоуто показа и по-драматичните моменти, като защитата на новоосвободената Горна Джумая от башибозушки формирования и части на Османската армия. На емоциите присъства и заместник-кметът Боряна Шалявска.

След „екшъна“ последва шествие, което премина от квартал "Вароша" до площад "Македония". Там програмата за деня приключи с концерт на Ансамбъл "Пирин". Целия този исторически спектакъл беше организиран от Регионалния исторически музей – Благоевград, Сдружение "14-ти пехотен Македонски полк“ и Националния клуб "Традиция“ – клон Благоевград, заедно с Общината.

Празничният маратон продължи и днес, 5 октомври. В програмата бяха включени поход „По пътя на VII Рилска дивизия“ от с. Бараково до площад „Македония“, викторина „Аз обичам Благоевград“ в зала „Читалня“ и панихида в храм „Въведение Богородично“. По-късно бяха полагани цветя и венци пред паметниците на Чико Бойчев, Македоно-одринското опълчение „Майка България“ и Гоце Делчев.

За финал на празника днес от 18:00 до 19:30 ч. се провежда XIV тържествена сесия на Общински съвет в зала „22 септември“. Но най-чаканото е вечерта – от 19:30 до 21:30 ч. на площад „Македония“ (или в зала „Яворов“, ако времето реши да ни предаде) ще гърмят Д2 и Део с участието на група LOWKEY.

Входът за всички събития е свободен. Кой ще се засича за концерта?

В процесията участваха митрополит Яков (Доростолски), епископ Василий (Драговитийски и игумен на Троянския манастир), епископ Сионий (Велички и игумен на Бачковския манастир), както и свещенослужители от цялата страна и миряни. По време на събитието митрополит Киприан пожела св. Климент Охридски да бъде пазител и небесен покровител, който да дава сили и вдъхновение за съхраняване на ценностите.

В катедралния храм беше извършена празнична вечерня. Светинята ще остане за поклонение там до 6 октомври, когато ще бъде пренесена в храм „Св. Въведение Богородично“. Там е планирано празнично вечерно богослужение, след което ще прозвучи духовен концерт.

Мощите пристигнаха в града от гръцкия манастир „Св. Йоан Кръстител“, разположен на няколко километра от Верия, близо до Солун. Манастирът е древен монашески център, известен и почитан не само заради светците, живели в него, но и заради мощите на свети Климент Охридски. Друга част от мощите му се съхранява в Северна Македония, в манастира „Св. Пантелеймон“ в Охрид.

Относно това как главата на светеца е попаднала в Гърция, Старозагорската митрополия споделя две версии. Едната е, че е била открадната от гръцки монаси, а според втората самият светец е пожелал главата му да се върне на мястото, където е бил постриган за монах.

Проектът е записан с Кралския филхармоничен оркестър на Ливърпул и е замислен като разказ за любовта, спомените и невидимите връзки между хората. За двамата албумът е изключително личен, тъй като представлява среща между два творчески свята – на певица и диригент, които споделят общ хоризонт, но запазват своята индивидуалност.

Любовта в операта винаги е драматична, но тук изглежда, че са успели да превърнат всичко в музика. Дали този „Диптих“ ще стане новият ни фаворит за романтични вечери?

Разпределението на парите е още по-интересно. Личният хонорар на Аръков е малко над 95 000 евро, докато съпругата му Габриела ще вземе почти 23 000 евро. За подгряващата изпълнителка Габо са предвидени около 15 750 евро. Общо осем души, свързани с турнето, ще разделят почти 192 500 евро, което е по-голямата част от средствата на Националния фонд „Култура“.

Турнето е започнало от Велико Търново и е минало през клубни пространства в Милано, Валенсия, Барселона, Париж, Букурещ и Будапеща. Разходите за наеми варират – от 2 550 евро за зала в Париж, където при свободен вход са дошли по-малко от десет души, до най-скъпата локация в Стокхолм за 4 151 евро. Най-голямото перо обаче е за туристическата фирма „Ама Травел“ ЕООД, която е получила 14 747 евро, вероятно за самолетни билети.

Преди около година Аръков пусна песента, за която финансирането от фонда е над 70 000 евро. В интервюта по-рано през годината той твърдя, че е вложил авансово около 400 000 евро лични средства в проектите си и че дотогава е получил едва 10% от европейското финансиране. Аръков също сподели, че проектите му в класацията на бенефициентите на Националния фонд „Култура“ са били под чертата, но е получил шанс, защото други са се отказали и са останали средства в края на министерството на Мариан Бачев, които иначе щяха да бъдат изгубени.

Историята му е направо за филм – Ранков е тренирал гребане, плуване и кану-каяк, а в един момент дори се е наложило да бъде готвач на кораб, защото екипажът останал без човек за кухнята. Пред БНТ през юли 2025 г. той сподели, че макар театърът да го е „засмукал“ за около 50 години, връзката му с морето и родния град никога не се е прекъснала.

Пътят към сцената всъщност не е бил планиран. След морската служба кандидатства във ВИТИЗ и е приет още от първия път. Завършва актьорско майсторство в класа на проф. Надежда Сейкова, а по-късно се образова и по режисура. Професионалният му път е минал през театри във Враца, Сливен, Пазарджик и Варна, но значителна част от професионалния му път минава през Сатиричния театър „Алеко Константинов“.

Неговото влияние обаче не се ограничава само до играта. Ранков преподава в НАТФИЗ и е бил директор на Драматично-кукления театър в Добрич. Като режисьор е поставил спектакли като „Детектор на лъжата“, „Двубой“ и „Сега или никога“, при това последното е работил заедно с брат му Веселин Ранков.

В киното го помним като инспектора във „Вчера“ и от „Дунав мост“, но нека си го признаем – Антон Ставрев е нивото. Ранков е добавил личен почерк към ролята на охранителя, като е предложил на сценаристите част от колоритните поговорки и езика на героя. Участвал е и в „Лили рибката“, както и в други български и чуждестранни продукции. На сцената едно от най-запомнящите се негови партньорства е със Стефка Янорова в „Сега или никога“, където са играли семейна двойка, заедно с Веселин Ранков и Ярослава Павлова.

През август 2026 г. актьорът разказа, че в момента се чувства най-добре в Балчик. Там, далеч от светлините на прожекторите, се грижи за собствената си градина с домати, краставици, ябълки и грозде. Изглежда, че на 75 години той е намерил перфектния баланс между двете си големи страсти – театралната сцена и морето.

Кой знае дали следващата му голяма роля няма да бъде точно в градината с доматите?

Вместо просто да гледаме картина, сега се оказваме в среда, в която се движим и участваме. Весела Ножарова обвързва тази промяна с трансформацията на света, в който живеем – от внезапните бури и високите температури до нуждата да се адаптираме към нова реалност. Тя споделя, че „бъдещето е тук, докато все още фантазираме за него“. Интересен детайл е, че докато в предишните работи на Ампова човешката фигура е била центърът, тук тя е напълно липсваща – мястото ѝ заема самият посетител.

Самата Нора обяснява, че е създала свят, в който въображението и вътрешната сила движат процеса. Тя описва новите си творби като пространство, където се срещат меланхолията, тревожността и енергията на промяната.

Това е само един от многото проекти в активния ѝ период. От 9 до 11 октомври тя ще бъде част от третото издание на Sofia Art Fair в София Тех Парк с галерия Little Bird Place, което е петото ѝ участие в международен панаир за съвременно изкуство. В края на ноември ни чака и самостоятелна изложба в Българския културен институт в Париж, отново с куратор Весела Ножарова. Това продължава връзката на художничката с Франция, където е живяла и работила между 2020 и 2023 г., а през 2025 г. е резидент в Cité internationale des arts.

„Пейзаж от бъдещето / Future Landscape“ ще бъде открита в Credo Bonum до 6 ноември. Ако искате да го чуете от нея, на 24 октомври от 17:00 ч. предстои среща и разговор с художничката.

Да видим дали 3D пейзажите ще ни изнесат от реалността повече от скролването в TikTok.

За да бъде всичко още по-мащабно, Palms Bet влиза като генерален спонсор на събитието. Компанията ще организира специални активности и изненади за публиката още преди началото на самото шоу. Идеята е партито да започне още при пристигането в залата, а не с първата песен.

Спонсорът ще разположи интерактивни зони във фоайетата и около входовете на Арена 8888. Там феновете ще могат да се включат в забавни предизвикателства, да открият комплименти и да вземат тематични подаръци. Матей Матев, оперативният директор на Palms Bet, споделя, че партньорствата с големи български артисти са възможност компанията да бъде по-близо до публиката и да добави още преживявания към музикалната емоция.

За Тони Стораро тази вечер ще бъде равносметка на 50-те му години живот и десетилетията на сцената. Паралелно с това Palms Bet обяви и ново партньорство с KupiBileti.bg, което е поредната им стъпка в подкрепа на развлекателния живот в България.

Историята с раждането е супер сладка – докато са чакали, Марта и близките ѝ са похапвали тортички, за да бъде „сладко“ и на бебето. „Хайде, бабо, честито внуче! Идвайте да го видите“, чула е тя по телефона, а това е било „голямо, голямо, голямо щастие“.

В същото време Вачкова е решила да се отдръпне от актьорската професия. Тя призна, че през последните години е отишла настрана от прожекторите и се наслаждава на спокойствието.

В гостуването си в „На кафе“ Марта сподели и няколко по-лични размисълa. Според нея талантливият актьор, който е и добър човек, удвоява таланта си, докато лошите хора просто го ограбват. Призна и че често сама се е подвеждала в преценката си за хората, вместо някой умишлено да я е лъгал.

Оказва се, че и като дете Марта нямала способността да лъже. Позволявала си е дребни хитрости за домашни или бягство от час, но твърди, че никога не е крила сериозни неща от родителите си.

Разкри и една малко по-непозната страна на живота си – фотографията. Марта е започнала да учи фотография, след като първоначално не е била приета във ВИТИЗ. Макар приятели като Гого Лозанов да са я подтиквали да направи изложба, тя е отказала, защото не иска да бъде част от „върволичката на артисти“, които правят всичко.

Марта беше в предаването и заради участието си като съветник в „Пееш или лъжеш“, където един от „магнитите“ за нея беше актьорът Дънди, когото определи като разкошен.

Стартът беше с емблематичното „Излел е Дельо хайдутин“ в изпълнението на Нина Николина – песен, която лети в Космоса със златната плоча на Voyager 1. Музикалния разказ беше допълнен от гайдата на Тихомир Йорданов, неравноделни ритми и характерното многогласие, които подчертаха богатството на нашите традиции.

Спектакълът не беше просто музика, а цял разказ с мултимедийни картини. Те разкриха ролята на женския глас като пазител на традицията, връзката с православната духовност и влиянието на българската песен върху света. В програмата бяха вплетени препратки към „Мистерията на българските гласове“ и към световни икони като Кейт Буш, Лиза Джерард, Джордж Харисън и Силви Вартан, които са се вдъхновили от магията на българската музика.

Не останаха незабелязани и оперните ни звезди, покорили света, като Гена Димитрова и Соня Йончева. Финалът с „Облаче ле, бяло“ и „Хубава си, моя горо“ превърна носталгията в истински мост между родината и останалия свят.

За да може и местната публика в Брюксел – приятели, колеги и партньори – да навлезе в атмосферата, програмата беше придружена от субтитри на френски език. Ето как се прави един културен експорт с много стил.