Тъжна комедия за загубеното бъдеще: „Деца на света“ идва в Сити марк арт център

На 2 ноември от 19:30 часа в Сити марк арт център ще се състои премиерата на новия спектакъл „Деца на света“. Пиесата е дело на големия български драматург Стефан Цанев, а режисьорската визия е на Мария Панайотова. Тя е млада талантливка, която тази година грабна голямата награда в осмото издание на конкурса за млад театрален режисьор „Слави Шкаров“ в Русе.

Кастът и екипът

Представлението залага на микс от опит и нова енергия. В главните роли виждаме емблематичната киноактриса Ели Скорчева и Рашко Младенов, който е известен не само като актьор, но и като виртуозен пианист. Ролята на „жрицата на любовта“ ще бъде изпълнена от Йоана Буковска.

За да бъде атмосферата пълна, е привлечен екип от утвърдени творци. Авторската музика е подписана от известния Асен Аврамов, докато сценографията е разработена от Лиа Паликова. За хореографията отговаря доайенът Маргарита Градечлиева. Точно тук се срещат две поколения – утвърдени актьори, които се провокират взаимно от младата режисьорка Панайотова и младата сценографка Паликова.

За какво всъщност става въпрос?

Стефан Цанев определя „Деца на света“ като „тъжна комедия“. Текстът е написан през 2011 година, след като драматургът завършва „Български хроники“. Цанев споделя, че за 20 години свобода повече от 2 милиона български деца са се пръснали по света, а от историята е знаел, че във всичките си войни за 14 века България е дала по-малко жертви.

Цанев признава, че от една страна е хубаво децата да живеят свободно където пожелаят, но от друга страна е тъжно, че губим тези младежи. Макар те да запазят имената си, да пеят български песни и да плачат по родината, за техните деца България ще бъде просто екзотика. Те ще говорят само две-три български думи, а истинската им родина ще бъде мястото, където са родени и учили. По този начин България губи бъдещето си безвъзвратно, а родителите и бабите остаряват в самота. Спектакълът е точно за тях – за тези, които се радват на щастието на внуците си някъде по света, но едновременно с това плачат, защото ги няма до тях. Очаква се публиката да премине през същия спектър от емоции: да се смее, докато гледа, но да плаче накрая.

В търсене на смисъла в „Нищото“

Макар първата сценична реализация на пиесата да е била още през 2013 година, тя остава актуална. Режисьорката Мария Панайотова разглежда чувството за загуба като особено състояние на духа. Според нея в това безвремие често забравяме причината, която ни е довела дотук. Тя пита: „Аз ли изостанах или те ме изоставиха? Ние ли изгубихме пътя или така и не прокараха път до нас?“ Панайотова се запитва дали болката е била превърната във виц или нещата са били наречени с истинските си имена.

Персонажите на тази комедия, Дамян и Евгения (Мъжът и Жената), се намират в един вакуум, лишен от време и устойчив смисъл. Те са създали своя „Оазис“, който всъщност е обикновен крайпътен мотел-ресторант, разположен в средата на „Нищото“. В това безкрайно поле, което прилича на слязло на земята звездно небе, двамата се борят за живота си. Става въпрос обаче не за физическото битуване, а за усещането, че макар и за кратко, от тях е имало смисъл.

Режисьорката подчертава, че този „пуст смисъл“ не дава плод, ако коренът е започнал да съхне. Корените се нуждаят от плодородна почва, а не от обезлюдена пустош, в която децата са посяли мечтите си, но са пожънали само присмех. Спектакълът завършва с горчива надежда, че всичко ще се оправи... когато прокарат магистралата.

Тъй като Стефан Цанев навърши 90 години през август тази година, това представяне е своеобразен поклон пред неговото творчество. Дали магистралата до смисъла наистина ще бъде прокарана, ще разберем на 2 ноември.