Сидони Смит идва с THE BODYGUARD: Да си Рейчъл Марън, без да си Уитни

За всеки актьор това е едновременно мечта и огромно предизвикателство – да влезеш в обувките на персонаж, станал икона благодарение на толкова голяма звезда като Уитни Хюстън. Задача, от която на някои би им настръхнала косата, но Сидони има своя рецепта.

Да си Рейчъл Марън, но не и Уитни: ето как се прави

Не е лесно да интерпретираш роля, която вече е еталон. Сидони е категорична – стратегията й е да не копира Уитни и да не се опитва да прилича на нея, защото това е грешният подход, водещ в погрешна посока. Вместо това тя помни, че двете споделят една и съща роля, и ако уважава написаното в сценария, всичко ще си дойде на мястото. Резултатът – публиката не прави сравнения, а просто се наслаждава на историята. Което, нека си признаем, е доста по-добра рецензия от всяка звезда в пресата.

А когато става дума за легендарни песни, които всички знаем наизуст, как ги прави свои? Освен техническата работа с вокални треньори и много почивка, тайната е в непрекъснатото разказване на историята през песента – именно това, смята тя, е разликата между театъра и радиото. Любимата й песен от спектакъла е „One Moment in Time", и причината е лична: имало е момент, в който Сидони е гледала представлението от публиката и е знаела, че някой ден иска да е на тази сцена. Тя описва песента като послание към мечтателите – и към всеки, който е бил на ръба да постигне нещо важно.

От цигулката до прожекторите: когато мечтите правят луди неща

Пътят на Сидони към музикалния театър далеч не е бил праволинеен. Тя започва с класическа цигулка – свири от 11-12 години и печели стипендия за нея. Но животът, или по-скоро сърцето, си има свои планове. Промяната идва в последната й година в университета – момент, който тя самата описва като направо безумие. Свирела е много в постановки на музикален театър и в един момент е решила, че трябва да опита с актьорството – дори ако това означава да се откаже от стипендията и да разочарова много хора около себе си.

За израстването й е било важно да разбере, че никога не е твърде късно да започнеш отначало. Ето това вече е послание, което всички трябва да чуем – особено когато се чудим дали да направим някоя голяма промяна в живота си.

Блясък, откази и магията на живата среща

Какво е да си „звезда" днес? За Сидони това е сложен въпрос – тя не би описала себе си с тази дума, защото усещането да те наблюдават постоянно е леко плашещо. Според нея, всъщност става дума за любов – признанието, което хората ценят, е фактът, че тя дава най-доброто от себе си. Има си и цена: в индустрията по-голямата част от времето получаваш откази, а балансът между приятното и неприятното е нещо, с което всеки се справя по свой начин.

На сцената Сидони работи с Адам Гарсия – двамата трябва да изградят любовна история, позната на публиката от оригиналния филм. Химията не се договаря преди представлението – оставят я за сцената. Сидони сравнява усещането с тениса: партньорът може да е един и същ, но играта винаги е различна. Ключът е да работиш с отличен актьор, готов да те посрещне емоционално там, където си в конкретния ден, и заедно да създадете нещо магично.

А какво иска Сидони българската публика да отнесе след края на мюзикъла? Тя споделя, че един от любимите й моменти в спектакъла е посланието на „Greatest Love of All" – че силата се открива в любовта – и добавя, че любовта не е задължително романтична. Дори споделянето на жив момент с публиката е любов. Желанието й е хората да си дадат малко време далеч от проблемите и телефоните, да изживеят искрата и радостта на живия театър и да се приберат у дома малко по-леки. И нима не е точно това, от което се нуждаем – един момент на чиста, жива емоция, далеч от вечно светещите екрани? Пригответе си билетите.