Синелибри 2026: Киното отвъд вафлите и пуканките

Всеки ден скролваме през тонове видеа, сторита и рийлове. Едно идва, друго си отива, трето забравяме, още преди да сме го догледали. Именно този „fast food" за мозъка е в центъра на тазгодишното, 12-о издание на Международния кино-литературен фестивал Синелибри. Мотото е директно взето от Нобеловия лауреат Марио Варгас Льоса – „Цивилизация на зрелището". И ако трябва да сме честни, по-точно определение за света, в който живеем, едва ли ще намерим.

Фестивалът беше открит с цитат на Льоса, в който той сравнява днешните творби с вафлите и пуканките – създадени да бъдат моментално консумирани и веднага забравени. Колко от нещата, харесани в сряда, ще помним в петък? Синелибри идва с мисията да покаже, че може и по друг начин. От 15 октомври до 8 ноември в София и още седем града ще имаме шанса да видим над 70 филма, преминали през Кан, Венеция, Берлин, Торонто и други големи международни фестивали. Наред с тях – адаптации на класическа и съвременна литература, биографични ленти и документални истории за писатели, които определено заслужават повече от един бърз поглед.

Инстантната слава срещу вечните истории

Ощe от откриването на 15 октомври в зала 1 на НДК фестивалът задава тон с новия филм на Дани Бойл – „Мастило" (Ink). Филмът разказва как Рупърт Мърдок придобива западащия британски вестник The Sun и заедно с редактора Лари Ламб го превръща в таблоид, построен върху сензацията, скандала и битката за вниманието на читателя. Нищо ново под слънцето, щом става въпрос за сензации – но пък колко добре звучи като тема за фестивал, посветен именно на това. Филмът идва директно след премиерата си във Венеция и ще има само една прожекция в рамките на Синелибри, преди световното му широко пускане, предвидено за януари 2027 г.

Създателката на фестивала Жаклин Вагенщайн очерта няколко от основните акценти на програмата. Ще видим екранизацията на „Клара и Слънцето" по едноименния роман на Нобеловия лауреат Казуо Ишигуро, режисирана от Тайка Уайтити. За феновете на по-сериозните истории има „Натрапчива вина" – филм, следващ Томас Ман и дъщеря му Ерика по пътуването им през следвоенна Германия. Документалната програма насочва камерата към различни литературни светове – от Сири Хуствет и Джак Керуак до Салман Рушди и Хавиер Серкас.

А за нас, българите – специален бонус: ще бъде показан документалният филм „Петокнижие Анжелово", посветен на писателя, сценарист и общественик Анжел Вагенщайн. Програмата минава и през Италия с отделна селекция, включваща „Момичето с Лайка", вдъхновен от живота на фотографката Герда Таро, и „Франческа и Джовани – любов и мафия". Сред адаптациите личат класики като „Кукла" на Болеслав Прус и „Дневникът на една камериерка" на Октав Мирбо, редом до съвременната литература на Лоран Мовиние.

Журито, което знае какво прави

Тази година имаме и специален повод за гордост – за първи път в международния конкурс за пълнометражен игрален филм ще участват две нови български екранизации. Кой ще ги оценява? Жури с президент Джим Шеридан – ирландският режисьор зад „Левият ми крак", „В името на Отца" и „Боксьорът". Към него се присъединяват шотландският актьор Клайв Ръсел, датският писател Якоб Йония, сценаристът и режисьор Теодора Маркова и испанската актриса и режисьор Мария Хурадо.

Шеридан обаче няма да е само журиращ – на галавечер, посветена на Ирландия, ще бъде показан и „В името на Отца", неговият отличен със „Златна мечка" филм по автобиографичната история на Гери Конлън. Два-в-едно, казват умните хора.

Финалът на конкурсната програма ще бъде на 3 ноември в зала 1 на НДК, когато ще бъдат връчени наградите за най-въздействаща литературна адаптация и за документален филм. В същата вечер полско-британският режисьор Павел Павликовски ще представи новия си филм „Отечество", след като вече спечели отличие за режисура в Кан. Ако сте фенове на сериозното кино, пригответе се за истински празник.

Какво остава след като свърши зрелището?

„Цивилизация на зрелището" не е просто ефектен фестивален слоган – това е въпросът, който преминава през голяма част от селекцията: какво остава, след като зрелището приключи? Дали само един бърз хайп, изчезнал като нотификация, или нещо, което ще стои с нас след финалните надписи? Може би е точният момент да заменим еднодневните вафли и пуканки с нещо малко по-трайно. Иначе за какво ни е цялата тая култура?