"Тайгър Лилис" пеят във "Вакханки" на Античния театър в Пловдив и в НДК

Ако сте фен на театъра, знаете, че имената Явор Гърдев, Леонид Йовчев и Самуел Финци са гаранция за нещо грандиозно. Гърдев е начело на постановката, плод на съвместния труд на български и гръцки театрали. До него са двама от най-разпознаваемите ни актьори: Йовчев влиза в главната роля на Дионис – бога на виното, екстаза, веселието и плодородието, а Финци се превъплъщава в Тирезий. Спектакълът оживява трагедията на Еврипид – вечен материал с теми за идентичността, приемането на различния и конфликта между установения ред и стихийната природна сила.

И тук идва голямата изненада: към екипа се присъединяват The Tiger Lillies! Да, същото култово лондонско трио, създадено през 1989 г., световноизвестно със своя уникален стил. Мартин Жак, Ейдриън Стаут и Буди Бутеноп не просто подсилват атмосферата с музиката си – те имат отделна наративна линия, която коментира, противопоставя се и доразвива сюжета от съвсем друга гледна точка. Представете си цялата мистика на "Вакханки", пречупена през техния хипнотизиращ свят. Това не е просто представление, това е преживяване.

Спектакълът ще можем да видим на 30 септември в Античния театър в Пловдив, а на 9 октомври – в зала 1 на НДК в София. И без да бавим: такава мащабна постановка засега не влиза в постоянния репертоар на Народния театър, защото осъществяването ѝ е твърде трудоемко заради мащаба ѝ. Тоест – два шанса, и край.

Епидавърски приключения

Преди да дойдат у нас, "Вакханки" обиколиха общо 13 места в Гърция и Кипър, като премиерата беше в Античния театър в Епидавър – построен през IV век пр. Хр. и известен с перфектната си акустика и отлично запазената си структура. Леонид Йовчев лично проверил дали шепотът от центъра на сцената стига до последния ред. Отговорът: да, чувало се. Театърът побира до 14 хиляди зрители, но актьорите се усещали уютно – заради специалната архитектура се създавала оптическа илюзия, че публиката всъщност не е толкова далеч.

Пътят до Епидавър, два часа с кола от Атина по труднопроходим маршрут, бил сам по себе си приключение. Но публиката, която искала да гледа театър, полагала сериозни усилия – не само въпрос на желание, ами и на реална възможност да стигнеш. Спектаклите се играели след залез-слънце, за да се използва естественото осветление на нощното небе – луна, звезди, Млечен път и сенките от скали и дървета. Атмосферата, по думите на Йовчев, изглеждала като мит – едно приключение в Древна Гърция.

Някои зрители, след като изгледали постановката, били толкова впечатлени, че искали да останат и да следват спектакъла по другите антични сцени. Създавало се усещане за общност и ентусиазъм, което трудно се постига в обичайна театрална зала.

Дионис, вакханки и тигрите

В центъра на спектакъла е Дионис – сложен и многопластов образ, едновременно освободител и разрушител. Героят на Йовчев внася хаос в установения ред, за да го преподреди, и поставя въпроса какъв би трябвало да бъде редът – без да дава готови отговори. Разместват се социалните норми, а опасността е, че хаосът може отново да залее всичко и светът да се върне към точката, в която правилата трябва да се изграждат наново.

За разлика от другите трагедии, където богът обикновено идва накрая да разреши ситуацията, тук Дионис е на сцената от самото начало. Женският хор от вакханки не е просто митологична декорация – той е метафора за масите, които се поддават на фанатизъм, сляпа вяра и първичен инстинкт. Тяхната невинност и мистична красота бързо могат да се превърнат в безпощадна жестокост, когато редът в държавата се срине.

Сценографията е дело на Никола Тороманов – изчистена и скулптурна среда. Костюмите на Мария Иления Дуладири са експресивни, а светлинният дизайн на Стела Калцу е прецизен. Всичко това, съчетано с музикалната наративна линия на The Tiger Lillies, обещава нещо, което е трудно да се опише само като театър.

Срещата с гръцките колеги дала на Йовчев и останалите безценен опит – да видят как се справят спрямо другите професионални актьори и творци, да открият прилики и разлики, свързани със системите, в които работят. Затова той смята, че трябва да има повече такива международни театрални срещи за обмен на артисти, идеи и опит. А "Вакханки" е точно такъв пример – и ще можем да го видим живо, преди да е изчезнал от сцената завинаги.