Сидони Смит и „Бодигард": Как се играе поп икона без да се подражава на Уитни

Сидони Смит ще съживи на софийска сцена Рейчъл Марън, емблематичната роля на Уитни Хюстън от классическия филм "Бодигард" (1992). Мюзикълът, адаптирана сценична версия на киното, е гледан от четири милиона души по света. Сюжетът проследява музикална звезда, преследвана от неизвестен поклонник, която се защитава чрез бивш агент на Сикрет сървис – между тях възниква неочаквана любов.

За Сидони ролята не е просто нова изява. През 2012 г., докато живее в Германия, гледа оригиналната продукция в Уест Енд с нейния идол Хедър Хедли. Прихранvienna за първи път сценичния мюзикъл, тя си дава тайна обет: един ден ще играя тази роля. Срамежлива по природа, тя хранва тази амбиция в себе си години наред. Когато обявяват прослушване, е там. Играе роля на немски, а сега я представя на английски – на родния си език. Това пътешествие от мечта до сцена е доказателство че упоритостта работи.

Театърът е споделен момент във времето, обяснява Сидони. Всяко представление е различно само по себе си и представлява преживяване, което никога няма да се повтори. За нея това е философия, която управлява начина, по който се приближава към ролята.

В обувките на икона

Да влезеш в образ след Уитни Хюстън? То е огромно предизвикателство, неуклончиво признава Сидони. Нейната стратегия е парадоксална: не подражава на Уитни, но не прави и нещо съвсем различно. И двата подхода са капан. Ако се опитваш да имитираш миналото, губиш собствената си автентичност. Ако положиш всички усилия да бъдеш неузнаваемо различна, се отдалечаваш от самия персонаж. Затова се връща към сценария, към написаното на страницата – играе Рейчъл, а не Уитни.

Това означава да видиш героинята едновременно като суперзвезда и като обикновен човек. Тя е мега известна, което е причина за опасностите в живота ѝ, но също така е майка, сестра, работодател – нормален човек, като нас. Човек, който се влюбва, който има усложнения. Вместо да тръгне от грандиозното, Сидони почива от интимното и малкото, от човешката сърцевина. Само така ролята е по-малко плашеща.

Всяка вечер изпява 14 песни. Добави към това травмата, романтиката, плача, сложните отношения със син и сестра в спектакъла. Това е емоционално влакче, казва Сидони. Единственият път да преминеш е стъпка по стъпка, малко по малко, защото ролята е наистина огромна.

Предизвикателството е постепенното свличане на защитните пластове. В началото Рейчъл е фурия на сцената – както много съвременни попзвезди. Носи тази сценична персона, тази броня. Но не е истината. Когато си позната по целия свят, е трудно да се влюбиш, по-трудно да се потопиш в истински емоции, докато цялата планета те наблюдава. През цялата вечер истинската Рейчъл проблясква за миг – преди отново да се скрие в черупката си, защото не е в безопасност или е твърде рано. Това пътешествие е едновременно удоволствие и предизвикателство.

На тенис със сценичния партньор

Адам Гарсия, който играе Франк Фармър, е най-лесният сценичен партньор, с когото Сидони е работила. Той е страхотен артист и наистина добър човек – важно е на турне, когато пътуваш навсякъде. Но повече от това: той не повтаря механично едно и също всяка вечер.

Всеки ден наблюдават един друг. Ако Адам направи сцена по различен начин, тя реагира по-различно. Ако е по-рязък, тя е по-засегната. Ако е по-мил, я трогва повече. Сидони описва това като игра на тенис: ако някой удари топката към теб, трябва да я върнеш, не да я пропуснеш. Именно от това истинско приятелство между колеги и желанието спектакълът да диша всяка нощ идва химията между тях. Всяко представление в София ще бъде живо и различно – ще има собствен пулс.

Мюзикълът е преживяние, не просто спектакъл. С актьорка, която не просто играе роля, а я живее нощ след нощ, и със сценична химия, която се почувства през десетия ред, няма как да не останете очарувани.