Разрушеният паметник на Петрохан: „Това не е вандализъм. Това минава отвъд всичко.“

Паметникът на шестимата мъже, загинали при Петрохан и Околчица, е разрушен. Новината удари тежко – не само защото някой е съборил камък, а защото зад него стоят шест имена и семейства, които от месеци се борят с мъката си и с бюрокрацията едновременно.

Ралица Асенова – майка на загиналия Николай Златков – пристигна на място веднага след като случаят стана известен. Думите ѝ не оставиха никаква двусмисленост: „Без думи. Да се бяха свързали с нас, след като не сме имали разрешение, без значение дали някакви глоби. Каквото и да е това, какво е. Това даже не е вандализъм. Това минава отвъд абсолютно всичко. Това е паметна плоча на 6 починали човека."

Районът е отцепен от полицията. На място са пристигнали разследващи екипи от Монтана, които извършват огледи и събират данни. Предстоят допълнителни огледи, след което ще бъде организирано и окончателното премахване на останките от паметната плоча.

Мемориалът беше поставен на 8 април на разклона за хижа „Петрохан". Датата не е случайна – тя съвпада с два месеца от намирането на телата на Николай Златков, Александър Макулев и Ивайло Калушев в кемпер под връх Околчица. Седмица преди това бяха открити телата на Ивайло Иванов, Пламен Статев и Дечо Василев в самата хижа „Петрохан". Паметният знак представляваше 600-килограмова морена – не дребна украса, а внушителен физически символ на загубата, поставен по инициатива на близките на загиналите.

Още при монтирането му Асенова бе заявила публично в социалните мрежи, че не разполага с разрешение от общината и не възнамерява да иска такова. Причината е конкретна и болезнена: по онова време близките все още не са били допускани до района на хижата. С други думи – хората, които са изгубили синове и братя там, са нямали физически достъп до мястото, докато са се опитвали да им поставят паметен знак.

Асенова не спести нищо и по отношение на по-широкия контекст. По думите ѝ семействата на загиналите са преживели изключително тежък период от осем месеца – период, в който мъката не е имала нито пауза, нито институционална подкрепа, каквато да се усеща. Тя отправи пряк призив: „Мисля, че преживяхме 8 месеца непосилни неща. Това какво е? Моля прокуратурата да се самосезира. Ако наистина има обективност в тази държава, има някакъв закон."

Призивът е ясен. Дали ще бъде чут – предстои да разберем.