Нора Ампова превръща галерията в триизмерен пейзаж от бъдещето

Художничката Нора Ампова официално откри изложбата си „Пейзаж от бъдещето/Future Landscape“ на 6 октомври в галерия Credo Bonum в София. Това не е типичното представяне на картини, при което просто стоим пред стената и гледаме. Тук авторката прави нещо смело – извежда живописта извън платното. С помощта на куратора Весела Ножарова, тя представя нова серия картини и монументални обекти, при които нейният наситен и свободен живописен език се превръща в огромни триизмерни форми. За целта Ампова е използвала техники, които са иновативни за нейната досегашна практика.
Когато картината стане стая
Идеята тук е обектите от експозицията да се материализират директно от повърхността на картините в пространството на галерията. Изглежда така, сякаш части от платното просто са се откъсали и са придобили обем, създавайки цяла среда, а не просто едно изображение. Резултатът е, че зрителят не наблюдава пейзажа от дистанция, а физически влиза в него. В галерията се стига до пълно обединение между живописното и скулптурата, между които посетителите се движат свободно.
Според кураторския прочит на Весела Ножарова, тази трансформация на пространството всъщност отразява по-голяма промяна, която се случва в света ни. Става въпрос за реалност, преобразен от внезапните бури и високите температури – нова среда, към която всички сме принудени да се адаптираме. Ножарова подчертава, че бъдещето е тук, дори в момента, в който все още фантазираме за него. Така познатата връзка между човека и природата в творчеството на Ампова придобива физическо и обитаемо измерение.
Емоции без човешка фигура
Интересно е как се е развила тази промяна през последните години. В по-ранните си серии Нора Ампова е използвала човешката фигура като отправна точка към въображаеми пространства и вътрешни състояния. В „Пейзаж от бъдещето“ обаче фигурата е напълно отсъстваща, а мястото ѝ е заето от самия зрител. Самата художничка споделя, че е била водена от потребността да развива визуалния си език и е създала свят, в който вътрешната сила и въображението са основните двигатели на процеса.
Ампова заявява, че чрез тези творби споделя с публиката своята емоционалност, в която се преплитат тревожност и меланхолия, но също така и силната енергия на непрестанното движение напред и промяната. Изложбата в Credo Bonum, която е реализирана с финансовата подкрепа на Столична община, ще бъде отворена за посещения до 6 ноември. За тези, които искат да разпитат авторката лично, на 24 октомври от 17.00 часа ще се организира среща и разговор с нея.
Следващите спирки: Sofia Art Fair и Париж
Графикът на Нора Ампова след откриването в София е доста натоварен. От 9 до 11 октомври тя ще участва заедно с галерия Little Bird Place в третото издание на Sofia Art Fair (SAF) в зала „Джон Атанасов“ на София Тех Парк. Това е вече петото ѝ участие в международен панаир за съвременно изкуство, след като вече е била част от предишни издания на SAF в София, Vienna Contemporary 2025 във Виена и Stroke Art Fair в Мюнхен през 2026 г.
Пътешествието на творчеството ѝ продължава и към Франция. В края на ноември предстои самостоятелна изложба на Ампова в Българския културен институт в Париж, където отново ще работи с куратора Весела Ножарова. Това е продължение на дългата връзка на художничката с Франция – тя живее и твори там между 2020 и 2023 г. От резиденцията ѝ в Cité internationale des arts през 2025 г. тръгва и серията „География на мечтите“, която беше представена в Париж през ноември миналата година.
Кой е творбената сила зад проектите
Нора Ампова е родена 1989 г. в София. Тя е дъщеря на Кирил и Антоанета Ампови от трио „Спешен случай“, с което изгрява и звездата на брат ѝ Влади Ампов-Графа. Нора е завършила живопис в Националната художествена академия и има бакалавърска степен по теория и практика на художественото образование. Тя специализира изящни изкуства по програма „Еразъм“ в University of Hertfordshire в Обединеното кралство. С над 15 самостоятелни изложби и участие в десетки групови експозиции в Румъния, Франция, Белгия, Австрия и Швейцария, тя е утвърдено име. Точно преди 10 години Ампова печели наградата за млад визуален артист на фондация „Стоян Камбарев“.
Дали бихме се почувствали уютно в такъв „пейзаж от бъдещето“, или по-скоро би ни станало притеснително?
