„Черни пари за бели нощи": Българската мечта среща БДЖ и Украйна, а резултатът е...

Значи, фенове, пригответе се! Екипът, който ни донесе „Слава", „Бащата" и „Триумф" – да, говорим за трите Кристина Грозева, Петър Вълчанов и Дечо Таралежков – е на линия с нов филм. „Черни пари за бели нощи" вече направи своята българска премиера на фестивала „Златна роза" във Варна и, както винаги, ни хвърли в размисъл. Тези хора си знаят работата, доказали са го неведнъж – „Триумф" грабна „Златна роза" за 2024 г., а „Бащата" взе същата награда още през 2019 г. Очакванията са, разбира се, високи.

На премиерата във Варна бяха съсценаристът Дечо Таралежков и главният актьор Иван Савов, които ни вкараха в кухнята на филма. Идеята, оказва се, е от далечната 2014 г., когато са работили по „Слава". Тогава им е хрумнало да развият историята на един служител от БДЖ, който краде гориво (класика!), за да изпълни най-голямата мечта на жена си – екскурзия до Русия. Звучи като нещо, излязло директно от българската действителност, в която винаги има някаква схема, за да постигнеш нещо на ръба. Таралежков обяснява, че сюжетът прави връзка със семейната митология на българина и със сантиментите, които съществуват в нашето общество – теми, с които всеки от нас може да се разпознае.

Мечтата среща реалността (и се разбива на парчета)

Филмът се върти около вечната дилема – как мечтите ни се сблъскват с бруталната реалност. Целта на авторите е мечтата да достигне до пълен крах, вследствие на обстоятелствата от нашата действителност. Еми, кой не е изпитвал това? Планираш грандиозен летен отпуск, а после ти изскачат три сметки за ремонт на колата. Ясно е, че тези хора са хванали пулса на нещата. При това без политиканстване – което си е глътка свеж въздух. Вместо да обясняват политиката, която и така си я живеем всеки ден, фокусът е върху сантиментите и семейната митология, а възгледите на героите са представени икономично.

Когато няма кинти, викаш аверите

Ето това е частта, която всеки български творец познава – липсата на финансиране. Първата версия на сценария е кандидатствала за финансиране за развитие още през 2019 г., но заради липса на достатъчно средства авторите променили много неща. И какво правиш, когато бюджетът е по-тънък от нервите на учител в петък следобед? Викаш приятели и роднини да играят епизодични роли! Така във филма ще видим режисьори като Милко Лазаров, Стефан Командарев и Николай Тодоров, а заедно с тях – и техните деца. Това си е като голям семеен проект, но с много по-високо качество от домашния клип за спомен. Иван Савов признава, че екипът се е опитвал да работи без пари и е постигнал някакъв резултат – което е мотото на половината България, честно казано.

И все пак, не само финансовите спънки са повлияли. През годините, докато са развивали проекта, светът се е променял. Войната в Украйна например се е оказала едно от органичните предложения, които авторите са добавили към ситуациите и характерите на героите. Вместо да се затваряш в първоначалната идея, даваш шанс на реалността да те вдъхнови – и явно работи.

Happy end ли? В България?

Една от най-изненадващите новини е свързана с финала. Според първоначалния сценарий краят е трябвало да е трагичен. Но режисьорите Грозева и Вълчанов са го променили при монтажа, завършвайки оптимистично. Таралежков споделя, че са избрали четвърти вариант от трите съществуващи версии за разпада на героите – и смята, че това е за добро. Кой би си помислил, че може да има оптимизъм в български филм за крах на мечти? Обикновено чакаш финал, който ще те срине психически за седмица. Така че този обрат е доста любопитен.

Актьорите в главните роли – Иван Савов и Таня Шахова – са получили отлични оценки от критиката. Двамата са бивши състуденти и имат доста екранни и сценични срещи зад гърба си като колеги, което вероятно обяснява химията между тях пред камерата.

Иван Савов разказа, че при представянето на филма в Карлови Вари е имало много публика и продължителни аплодисменти. Обаче в залата на „Златна роза" във Варна интересът бил по-слаб и тя не е была пълна. Явно понякога публиката е малко по-така. Важното е, че екипът продължава да прави пети, шести, седми съвместен проект и очевидно не ги спира нито липса на пари, нито непълни зали. Дали оптимистичният край ще ни донесе повече надежда, или просто ще ни остави с въпроса – наистина ли? – ще разберем, когато филмът стигне до широкия екран.