Синът на Кръстю Лафазанов излиза от сенките на баща си и дебютира на сцена

Георги Крис е име, което често се появява в интернет като продуцент, музикант и дизайнер, но реалността е, че 25-годишният младеж носи на гърба си десетки различни отговорности. Той е човекът, който стои плътно зад всички спектакли на баща си, Кръстю Лафазанов, като се грижи за всичко от организацията до най-скучните за обикновения зрител детайли по счетоводството и логистиката.

Въпреки че е израснал по театралните сцени като бебе и родителите му са актьори, Георги не е избрал това за първоначално си професионално развитие. Той е завършил УНСС и Поел е задачите по счетоводството, защото всеки прави това, в което е добър.

От счетоводството до театралния дебют

Всичко се променя на 29 октомври, когато Георги Крис ще дебютира като актьор на професионалната театрална сцена. Той ще си партнира с баща си в спектакъла „Банкерът от Мумбай“. Рамо до рамо ги събира актьорът Михаил Билалов, който казва на Георги Крис: „Тази роля ще я изиграеш ти“. Двамата с Билалов всъщност са продуценти на спектакъла. За самия Георги това е чест и удоволствие, които не може да откаже.

Сюжетът на „Банкерът от Мумбай“ разказва за Ален Крафт, в ролята на когото влиза Билалов. Той отива в банката, за да изтегли пари, само за да разбере, че за броени минути е станал неочаквано богат. Срещу него обаче стои банковият касиер Кръстю Лафазанов — чиновник, който следва правилата с абсолютна слепота. Само дни след обявяването на новото представление билетите бяха изкупени, затова ще има и втора премиера - на 30 октомври. И двете дати ще бъдат в „Театро отсам канала“, а на 2 ноември трупата ще гостува и в Пловдив.

Музикалният път и „рокзвездата“ вкъщи

Това не е първият път, в който баща и син се появяват заедно. Още като бебе Георги е сниман в новогодишна програма с Лафазанов и Елена Начева, а по-късно е участвал в комедийните спектакли на баща си в качеството на музикант. Страстта му към музиката е огромна — тя е основата на приятелствата му, любовта и работата му. Свири в групата Church Of Destiny, където вокалистът е Роже Кафалиев, син на актьора Робин Кафалиев. Георги също така свири в други банди при покана и в свободното си време се стреми да се занимава с хаус и техно музика.

Пътят му в музиката започва още през 2014 година, когато основава метъл банда. Тогава той започва да се занимава и с организацията на живи изяви и турнета, като често уговаря участия в клубове, които дават шанс на млади хора. Иронията е, че в същите тези клубове години по-късно Кръстю Лафазанов прави първите си стендъп участия, организирани именно от сина му. Вече повече от десет години Георги се занимава с реклама и продажба на събития — от джаз, рок и метъл концерти до електронни партита и танцови спектакли.

Всичко от миене на чинии до „професионален дразнител“

Преди да достигне сегашния си статус, Георги е минал през разнообразни роли, с които се гордее. В стажа му присъстват позиции като мияч, готвач, барман, управител и дори кратък опит като сервитьор, който е продължил цели два дни. Бил е и чирак на механик, с когото са поправяли и тунинговали леки коли, джипове и дори багер.

В театралната сфера той е човекът зад „КОМИКадзе на КРЪСТЮпът“, където освен като продуцент е и автор на музиката заедно с Андрей Чолаков (Andy Golden). Работил е по комедията „Параноя под наем“ с Емануела Шкодрева, както и по „Приятна жена в лоша компания“, в която участват Емануела Шкодрева, Павел Иванов и Васил Драганов. В юбилейния спектакъл „Пълнолудие“ Георги е част от основния екип, като с хумор разказва, че е изпълнявал роли от музикант в лайв бенд до „професионален дразнител“ на балета. Често е бил и озвучител, осветител, сценичен работник или дори шофьор на буса.

За Георги тези роли са станали част от неговата същност. Той заявява, че музиката, киното и театърът заемат 90% от времето и мислите му, а останалите 10% са за сън. Като дете е мечтал да бъде рокзвезда, но по-късно осъзнава, че най-голямата рокзвезда, която е срещал, е баща му. Тази оценка не се дължи на популярността на Кръстю Лафазанов, а на неговата дисциплина, любопитство и уважение към професията. Най-важното, което е научил от баща си, е, че талантът е хубаво нещо, но ако не се отдадеш на работата си напълно, той няма да ти помогне.