Ралица Асенова за разрушаването на плочата: След смъртта им светът става все по-мрачно и злокобно място

Има неща, след които светът просто не изглежда същият. За Ралица Асенова, майката на Николай Златков, един от шестимата загинали мъже, тези неща се трупат едно върху друго от месеци. Последното от тях е разрушаването на паметната плоча, която близките на загиналите бяха поставили в тяхна чест.

Асенова публикува пост във Facebook, след като плочата беше напълно разрушена от Слави Трифонов и негови съмишленици. Тя написа, че откакто ги няма, светът става все по-мрачно и злокобно място, и че паметта им е поругавана стотици пъти – а сега посегнаха и на плочата. Думите са кратки, но зад тях стоят месеци на болка, несигурност и непрекъснати посегателства върху спомена за шестимата.

Но Асенова не завърши само с болка. Тя добави, че има светлина, която не може да бъде съборена нито угасена – тя живее в спомена за тях, в добрината им, в обичта, която оставиха след себе си. И колкото по-тъмно ставало, толкова по-ярко светели те. Това е майка, която след всичко преживяно все още намира думи, а не само мълчание.

Какво беше тази плоча и защо имаше значение

Паметният знак беше монтиран на разклона за хижа „Петрохан" на 8 април. Датата не беше случайна: избрана е два месеца след като телата на Николай Zlatkov, Александър Макулев и Ивайло Калушев бяха открити в кемпер под Околчица, и седмица след като телата на Ивайло Иванов, Пламен Статев и Дечо Василев бяха намерени в самата хижа. Плочата – масивна 600-килограмова морена – беше поставена от близките на всичките шестима: Николай Златков, Александър Макулев, Ивайло Калушев, Ивайло Иванов, Пламен Статев и Дечо Василев.

Още при поставянето й Асенова беше заявила открито, че близките нямат официално разрешение за монтажа и не възнамеряват да го искат от общината. Причината беше конкретна: до онзи момент близките все още не бяха допускани до хижата. Тоест мемориалът се появи не от нежелание да се спазват правила, а от невъзможност да се стигне дори до мястото, където са загинали техните хора.

„Това даже не е вандализъм"

След разрушаването районът беше отцепен и на място пристигнаха разследващи от Монтана. Асенова беше там лично и пред журналисти заяви, че случилото се минава отвъд вандализма – това е паметна плоча на шестима починали човека. Тя посочи, че биха могли да се свържат с близките, независимо дали ще последват глоби, и изрази позицията, че случилото се надхвърля всякакви граници.

Тя не спря дотук. Асенова заяви, че семействата са преживели осем месеца непосилни неща и призова прокуратурата да се самосезира, питайки дали наистина има обективност и закон в тази държава. Призивът е ясен: не търси отмъщение, търси отговор на въпрос, който би трябвало да е прост – има ли закон, който защитава паметта на загиналите?

На мястото предстоят допълнителни огледи и пълното премахване на останките от разрушената плоча. Юридическият въпрос остава отворен. Моралният – не толкова.