Перперикон пазел статуи и не ни е казвал

Скалистият Перперикон, когото познаваме като един от най-впечатляващите антични градове по нашите земи, току-що ни сервира новина, която променя представите ни за него изцяло. Години сме го мислели за суров планински хъб – а се оказва, че е бил и арт център с претенции. Истинска галерия на открито, само дето галерията е на ръба на скала на стотици метри височина.

За Перперикон и неговия Индиана Джоунс

За тези, които може би не са напълно в течение: Перперикон не е просто някакъв си древен обект. Това е един от най-мистериозните скални градове в България – светилище, важен градски хъб и място, което пази тайни за траки, римляни и византийци. Всеки път, когато там започнат разкопки, знаем, че предстои нещо яко.

А начело на тези разкопки от десетилетия насам стои проф. Николай Овчаров – археологът, чието име е неделимо от Перперикон. Той е човекът, който систематично вади тайните на скалния град на светло и постепенно изгражда картината на живота там – от колони и капители до ритуални зали и мавзолеи. Когато такъв човек каже, че нещо е „епохално за Перперикон", не е преувеличение за медиите. Буквално означава: обърнете внимание, защото това е различно от всичко досега.

Епохално, но на парчета

При последните разкопки около мавзолеите на скалния град са открити каменни фрагменти от скулптури, датирани между трети и шести век. На пръв поглед – поредните стари камъни. Но тук е уловката: това е първото категорично доказателство, че площадите и храмовете на Перперикон са били украсени със статуи в цял ръст. Ето това вече е новина.

От едната скулптура са запазени части от гръдния кош, рамото и вдигната нагоре ръка – и дори личат гънки от дреха. Без съмнение мъжка фигура, казват археолозите. Втората е значително по-силно разрушена, но специалистите предполагат, че е изобразявала едро животно – една от версиите е лъв. Към тези находки се прибавя и каменен постамент, открит още миналата година, за който дотогава нямало доказателства, че върху него действително е стояла статуя. Сега всичко се навързва – като парче от пъзел, което е липсвало с години, а целият образ изведнъж придобива смисъл.

Самият Овчаров е достатъчно откровен за историята на доказването: „Работим в един планински град, в който архитектурата е доста сурова. Това тя да е била разнообразена със статуарна пластика не беше невъзможно, но трябваше да го докажем. Ето го доказателството." С други думи – те са подозирали, но не са имали с какво да го покрепят. Сега имат.

Древен блясък и градски пиар

Защо е важно? Защото досегашната картина на Перперикон – колкото и впечатляваща да е – е разкривала предимно архитектурата на скалния град: колони, капители, корнизи, изсечени в характерния провинциален римски стил. Добра работа, но все пак „сурова", ако трябва да ползваме думата на Овчаров. Статуите обаче добавят нещо различно: амбиция. Естетически избор. Желание да се изглежда по определен начин.

Оказва се, че жителите на античния Перперикон са се стремели да придадат на планинския си дом блясъка на големите римски центрове в равнината. Чист древен пиар: докато другите градове са се фукали с колизеуми и бани, Перперикон е отвръщал с – „Ние сме на баир, ама имаме статуи, и то наши собствени."

И наистина – статуите са изработени от местен камък, вероятно от местни майстори, в характерния за Перперикон вариант на римското провинциално изкуство. Не са внос, не са копия, донесени от равнината. Местна продукция с имперски претенции – точно такъв е почеркът, установен вече и при откритите колони, капители и корнизи в скалния град.

Унищожени, но не забравени

Точното местоположение на скулптурите не може да се установи – в по-късни времена са били разбити и разпилени. Части от тях вероятно са използвани повторно за строителство, а други може да са унищожени при християнизацията на града. Древна „cancel culture", преди дори да е съществувал съответният термин. Иронията е, че именно тези фрагменти – тези „непредставителни" на пръв поглед камъни, както ги нарече Овчаров – се оказват по-красноречиви от много по-внушителни находки.

Важното е, че доказателството вече е тук – и кара да се питаме какво още крие този невероятен скален град. Ако всяко лято ни е предлагал по една изненада, то тази сезонна изненада е особено голяма. Перперикон не е бил просто функционален планински град. Бил е и красив – поне по стандартите на хората, живели там между трети и шести век. И сега, хиляда и повече години по-късно, ги хващаме в акта.