Силвия Лулчева разкрива всичко: от анорексия и хормонално лечение до борбата с прегарянето

Зад увереното присъствие на сцената Силвия Лулчева носи товар, който публиката рядко забелязва. Актрисата признава, че е преминала през анорексия, сериозни здравословни проблеми и два периода на пълно прегаряне, които са изпитали тялото и духа ѝ до краен предел.

Силвия Лулчева е сред най-разпознаваемите гласове на българския театър, кино и телевизия, но за нея пътят към себеуважението е бил дълъг и болезнен.

Битката с храната и самонаказанието

Всичко започва, докато Силвия е в трети курс във ВИТИЗ, около 1989-1990 г. В този период тя се чувства разочарована от себе си и от средата, в която се намира. Ситуацията става още по-тежка след любовен удар – усещането, че не е предпочитаната жена, я кара да приеме чуждия избор като доказателство за собствените ѝ страхове относно външността си.

Това я тласка към съзнателно гладуване, което се превръща в истинско самонаказание. Силвия стига до 48 килограма, но дори тогава в огледалото вижда себе си като дебела. Физическото състояние става критично – тялото ѝ боли, а костите се притискат една в друга, когато легне. Въпреки това тя не спира да посещава занятията и прикрива драстичното отслабване с дрехи. Майка ѝ първоначално не забелязва сериозността на проблема, докато една колежка не я предупреждава за опасните последици.

Следва лечение, което включва и хормонални инжекции. Макар организмът ѝ да се възстановява и килограмите да се върнат, битката не приключва тук. До днес актрисата разпознава в себе си желанието да се наказва или награждава чрез храната, като дълго време е била най-суровият си съдник.

Детски кошмари и здравословни удари

Тревожността е присъствала в живота на Силвия още като дете. На пет-шест години тя става убедена, че ще умре, след като друго момиченце я плаши с история за опасна вода. Поради богатото си въображение, тя превръща тази измислица в истински кошмар, при който всяко докосване или случайна ситуация изглежда като предвестник на беда. За да я успокои, майка ѝ започва да я води на работа, за да не остава сама със страховете си.

Към това се добавя и тежко боледуване с варицела и бронхопневмония. По разказа на актрисата многобройните инжекции по време на лечението засягат нерв, което води до това временно да спре да ходи. Единствената утеха за майка ѝ по това време е била, че детето не спира да говори.

Трагедията за второто дете и болката

След раждането на дъщеря си Елица, Силвия си представя дом с три деца. Надеждата за второ дете обаче се сблъсква с реалността. Години наред тя проследява състояние, което първоначално приема за миома, докато друг лекар поставя диагнозата ендометриоза. Това води до ново лечение и поредно изпитание за тялото ѝ.

Двамата с Васил обсъждат възможността да опитват отново, но той не иска тя да преминава през тежък хормонален курс, за да се предпази семейството от подобно напрежение. Така надеждата за второ дете остава несбъдната, а болезнените симптоми продължават да определят ежедневието ѝ. Тази болка отнема и част от спонтанността в интимния ѝ живот, тъй като тя постоянно трябва да съобразява пътуванията си и общото си състояние.

Прегарянето и пътят към възстановяването

Грижите за близките и огромният брой задачи водят до два периода на пълно прегаряне. В тези моменти Силвия не желае да среща хора, да говори по телефона или да приема нова информация. Макар да продължава да играе, тя усеща работата си като механична – физически присъства, но вътрешно е изчезнала.

Първото възстановяване става с помощта на жена от Сингапур, с която актрисата общува от разстояние. Вторият тежък период настъпва малко преди пандемията, като тогава прибирането у дома ѝ помага да намали темпото. Днес тя вече се учи да си дава почивка и да разпознава навреме преумората.

Опора ѝ е дъщеря ѝ Елица, която успява да обърне майчините самообвинения на смях и да върне спокойствието в дома. Силвия също така търси баланс чрез нови занимания – завършва дванадесетмесечно онлайн обучение в Шаолин академия, където съчетава движения от йога и тайчи, за да усеща собствените си граници.

Въпреки всичко, актрисата запазва хумора си. Доказателство за това е фактът, че при гола фотосесия с актрисите от „Красива тела“ носи голяма кутия шоколадови бонбони, за да направи събличането „по-лесно за преглъщане“. Днес тя обича тялото си и не приема остаряването като трагедия, а се стреми да съхрани силите и любопитството си. Силвия е дългогодишен участник и водещ във форума за женското здраве и красота „Ден за мен“, както и активен участник в кампании като „Българска хранителна банка“, инициативи на Червения кръст и борбата с рака на гърдата.