От детска психиатрия до „Златна роза“: Стефан Командарев празнува 60 години

Стефан Командарев празнува 60-ата си годишнина. Режисьорът, сценаристът и продуцентът споделя, че обича да редува игралното и документалното кино, защото всяко от тях носи собствен чар. Цитира и Хичкок с мисълта, че в документалното кино Бог е режисьор, а в игралното – режисьорът е Бог. Според него в документалните филми целта е да уловиш реалността и да спечелиш доверието на хората, което дава повече независимост, докато очарованието на игралните е в създаването на собствена реалност.

Неочакван старт в болницата

Пътят на Командарев до киното е буквално „случаен“. Роден на 28 септември 1966 г. в София, той завършва 9-а Френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“ през 1985 г., а през 1993 г. става лекар след завършване на Висшия медицински институт. Специализира детска психиатрия и започва работа в университетската Александровска болница.

Вирусът на киното го заразява, когато в болницата получават дарение – две камери, малък монтажен пулт и магнетофон. Идеята е била да се снимат психотерапевтични сесии с пациенти за студентите, и тъй като Командарев е най-младият, го изпъшват да се заеме с това. След това той се записва в НБУ, където завършва бакалавърска програма „Кино и телевизия“ през 1999 г. и магистърска степен по „Кинодраматургия“ през 2014 г.

Академичното преследване на качеството

Режисьорът не спира да учи и минава през множество международни програми. Между 2008 и 2009 г. участва в чешката програма „Екс Ориенте“, а след това в Полша придобива умения за професионално писане на сценарии в „Скрийптийст“ (2009-2010 г.). През 2011 г. завършва обучение по кинопродуцентство в EAVE, а през 2010, 2014 и 2015 г. надгражда знанията си по кинодраматургия с преподаватели от Колумбийския университет в Ню Йорк чрез Средиземноморския филмов институт в Гърция.

Днес той е хоноруван преподавател в НБУ по режисура и продуциране. Член е на Българската асоциация на кинорежисьорите, Асоциацията на филмовите продуценти, Съюза на българските филмови дейци и Европейската филмова академия. Командарев признава, че се притеснява, когато е прекалено уверен в себе си, защото е опасно човек да се вземе насериозно, като основният му критерий остава качеството.

От „Оскар“ до „Златна роза“

Професионалният му старт включва работа като режисьор на предаването „Киноцентърът представя: Понеделник 8 ½“ по БНТ (1998-2001 г.) и основаването на компанията „Арго филм“ през 1999 г., която в началото се фокусира върху реклами, музикални клипове и късометражни филми.

Сред неговите късометражни проекти са „Балонът“ (1997) и „Случайни чаши“ (1998). Пълнометражните му игрални филми са „Пансион за кучета“ (2000), „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ (2008), „Съдилището“ (2014), „Посоки“ (2017), „В кръг“ (2019), „Уроците на Блага“ (2023) и „Made in EU“ (2025).

„Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ е истински хит с над 35 награди, разпространение в над 90 държави и попадане в краткия списък за „Оскар“ през 2009 г. „Посоки“ пък стана първият български филм в секция „Особен поглед“ на Кан през 2017 г.. „Съдилището“ печели „Златна роза“ и е българското предложение за „Оскар“ през 2015 г., а „Уроците на Блага“ залага три награди в Карлови Вари, включително „Кристален глобус“.

Най-новият му проект, „Made in EU“ (2025), е абсолютен триумфатор. Филмът взе голямата награда на „Златна роза“ във Варна, Наградата на критиката в Арас, Франция, и наградата на публиката в Хихон, Испания през 2025 г. През 2026 г. лентата добавя още две отличия – наградата на публиката във Вюрцбург, Германия, и голямата награда на петия „Свети Влас филм фест“.

Документалният поглед

Стефан Командарев е създал и серия документални филми: „Пътят на хармонията“ (2001), „Хляб над оградата“ (2002), „Азбука на надеждата“ (2003), „Градът на жените Баданте“ (2009), „Русенската кървава сватба“ (2010), „Доброволци“ (2012), „От признателните потомци“ (2016) и „Живот от живота“ (2021). През 2018 г. режисира българския сегмент „Ненужен герой“ за международния проект „Окупация 1968“.

Документалните му творби са признати на форуми като IDFA в Амстердам, GoEast във Висбаден и Фестивала в Лайпциг, където получава награда на германската телевизия MDR. Приятно е да се види, че човек може да смени белата престилка с режисьорската заглавна и да го направи с такъв успех.