Моника Белучи стана на 62, но все още ни кара да се взираме

На 30 септември Моника Белучи навърши 62 години. Тя е в движение между фестивални прожекции, нови роли и срещи с режисьори от различни поколения. През 2026 г. тя получи признание за едно от най-необичайните си превъплъщения досега.

В „Кетиче“ на Джовани Торторичи тя влезе в кожата на майка от заможно семейство от Палермо, която не може да намери общ език със сина си. Филмът беше представен на фестивала в Локарно, а Моника зазеле си „Пардо“ за най-добро актьорско изпълнение. Самата тя призна, че този образ е напълно различен от всичко, което е играла до момента.

Не спира и тук – през 2026 г. я видяхме и в „Рожденият ден“ на Леа Мисиус, представен в Кан. Там тя е италианска художничка в отдалена ферма, където се развива мрачна история за семейни тайни и насилие. Обичаме начина, по който Белучи се отдалечава от образа на „просто красивата италианка“ и търси нещо по-дълбоко.

В интервюта през годината актрисата говори за промяната на тялото и за това как възрастта всъщност отключва нови възможности в професията. „Днес ние, актрисите, сме щастливи, че можем да продължаваме да работим и като зрели жени. В миналото беше невъзможно да имаш кариера след 40“, сподели тя.

Пътят ѝ дотук беше и интересен – започнала е като модел, докато учи право в Университета на Перуджа, за да плати за образованието си. Това я отведе до Милано, Париж и Ню Йорк, а в началото на 90-те направи актьорския си дебют. Международният пробив дойде с „Дракула“ на Франсис Форд Копола, но истинският феномен стана с „Малена“ през 2000 г., където показа, че може да носи чувственост и драматизъм едновременно.

След това последваха хитове като „Матрицата“, „Страстите Христови“, „Братството на вълка“ и „Спектър“. В последното тя се появи като Лучия Сяра на 51 години – смел ход, който тогава разби стереотипите за възрастта на жените в Бонд филмите.

Въпреки че остава свързана с модата, Белучи казва: „Обичам това, което правя, и съм много благодарна, че все още имам възможност да правя интересни неща. Но животът е по-важен. Животът е по-силен от изкуството“.

Да си признаем – Моника просто е в друга лига, нали?