Да върнем скуката в живота си: защо е време да оставим телефоните в чантата

Случвало ли ви се е да направите този малък експеримент: следващия път, когато чакате на спирка, пред лекарски кабинет или просто имате пет свободни минути, да не вадите телефона от чантата? Ако опитате, вероятно в началото ще ви удари пристъп на тревожност и сериозно FOMO. Чувстваме се така, сякаш за тези няколко минути може да се е случило всичко важно в света. Но ако издържите първите няколко пъти, може да се почувствате по-добре – точно както бяхме всички, преди смартфоните да станат част от джобовете ни. Тогава седяхме по спирките и четяхме книги, слушахме музика или просто блеехме през прозореца в истинско dolce far niente, в което италианците са майстори.

Телефонът като придатък на дланта

В днешното време да не запълниш всяка свободна минута с екран е почти като углавно престъпление. Главите ни са постоянно наведени, а телефонът е станал като физически придатък на дланта. Това води до интересни ситуации по улиците, където все по-често се сблъскваме с хора, които вървят и гледат в екраните си. При българските тротоари, които далеч не са подходящ терен за небрежно ходене, това е особено рисковано.

Дори в социалните ситуации телефонът доминира. Отидете на вечеря в ресторант и ще видите едно и също нещо: щом компанията стане за три минути, останалите веднага потъват дълбоко в някой рийл. Вечерите вкъщи също са превърнати в хибрид между хранене и скролване. С едната ръка държим вилица, а с другата – телефона, като често той е в дясната ръка, защото е по-важен от храната. Отговаряме на имейли, докато дъвчем, или пращаме аудиосъобщения, държейки устройството като филия пред устата. Няма край и на хората, които успяват да въвлекат всички около себе си, докато говорят на високоговорител в тролея.

Скролването преди сън и в 3 през нощта

Заспиването е станало идеалното оправдание за „само пет минути“ гледане в екрана. Проблемът е, че тези минути често се превръщат в два часа скролване, които приключват в момента, в който телефонът буквално ни удари по челото. Но дори и след това телефонът остава най-близкият ни приятел. Ако се събудим в три през нощта, той е първото нещо, към което посягаме. Резултатът? Прекарваме още два часа в гледане на сторитата на някоя непозната жена от Охайо. Ако се направи документален филм за светещите екрани в тъмните стаи в три часа през нощта, сигурно всички щяхме да бъдем потресени от кадрите.

Почивката като проект за самоусъвършенстване

Дори концепцията за почивка се е променила. Вече не става въпрос за това просто да отидеш някъде, да легнеш и да гледаш в небето. Почивката се превърна в проект за самоусъвършенстване. Сега трябва да медитираме, да спортуваме, да правим по десет хиляди крачки, да развиваме хобита и да пием по три литра вода. Забравихме как да почиваме така, както го правят останалите обитатели на природата. Няма нужда да висим по клони или да легнем в локва, но също така няма нужда на всяка цена да придобиваме нови умения във всяка ваканция или освободен уикенд от графика ни.

Вместо това можем просто да тръгнем с колата на разходка, да хванем самолет, за да пием кафе в чужда държава, или да се затворим в спа хотел, за да спим цял ден в ембрионална поза в релакс зоната. Най-добрият знак, че наистина сме се напочивали, е усещането за скука и носталгията по работата. Носталгията обаче се появява по своя скорост, така че не се самообвинявайте, ако сте почивали цели три дни и все още не сте я усетили.

Защо скуката ни е нужна

Време е да реанимираме скуката като нещо жизненоважно за психическото ни здраве. В скуката се раждат гениалните идеи, което не означава, че точно ние ще родим такава. Но дори и без гениални идеи, възможността просто да се наспим и да си починем е достатъчно ценна в свят, в който нищо никога не спира.