Алисия за 25-те си години на сцената: „Не е нужно някой да ми казва колко съм специална“

След 25 години в музикалния бизнес Алисия заявява, че е готова да прави песни без никакви ограничения. През последните четири години и половина тя е минала през път към себе си, който я е направил по-спокойна, независима и уверена. Певицата вече приема живота такъв, какъвто е, и е стигнала до извода, че не се нуждае от мъж до себе си, за да се чувства пълноценна, нито от чуждо одобрение, за да осъзнае собствената си стойност. Според нея е напълно възможно човек да постига успехи, без да има партньор, и затова вече не търси увереност в любовта на друг, а се опира на вярата в себе си. „Не е нужно някой да ми казва колко съм специална. Аз сама го знам“, споделя тя.

Алисия не крие, че има силен характер и се определя като „мъжко момиче“. Тя категорично отказва да се променя, за да бъде по-удобна за някой друг, и предпочита да остане вярна на себе си, дори това да я прави трудна за разбиране от околните.

Когато хитовете спрат да идват по план

Въпреки десетките песни и дългогодишните успехи, през последната година певицата е преминала през период на съмнения. Тъй като е свикнала почти всяка нейна песен бързо да стане хит, тя осъзнава, че очакванията ѝ са станали твърде високи. Алисия признава, че съдбата е била благосклонна към нея и че се е „разглезила“. Когато нещата не се развиват според представите ѝ, тя дори започва да се пита дали не е време за почивка от музиката.

В този труден момент тя обмисля да насочи повечето си енергия към модния си бранд, който се развива успешно. Оказва се обаче, че музиката е много повече от просто професия за нея. Решаващи се оказват думите на сина ѝ, Валери-младши, който ѝ напомня, че песните ѝ все още се харесват и че приятелите му постоянно питат за ново издание. Това я връща към собствените ѝ уроци, които винаги е давала на сина си – че мечтите не трябва да се изоставят при първата трудност. „Аз съм човекът, който винаги му е казвал: няма да се отказваш, каквото и да се случи, вярвай в мечтите си“, споделя тя, осъзнавайки, че не може с лека ръка да се откаже от това, което определя като своя живот.

Нова стратегия и край на конкуренцията

След тези изпитания Алисия променя отношението си към творчеството. Тя вече не иска да се съобразява с тенденциите, модерните представи или очакванията на публиката. Новият ѝ план е да публикува приблизително веднъж месечно лайв изпълнение – на стара или нова песен – паралелно със студийни записи и видеоклипове. Тя заявява, че оттук нататък ще прави в музиката каквото реши, без значение дали е модерно или не, защото има много песни, които иска да сподели, без да чака „подходящия момент“.

По отношение на конкуренцията, певицата признава, че тя я стимулира, но вече не изпитва нуждата постоянно да доказва, че е най-добрата. Тя често споделя с колежките си колко харесва техните проекти, тъй като за нея чуждият успех не е заплаха за собствения.

Конфликти и счупени семейни картини

В разговор с Мариян Станков - Мон Дьо, Алисия коментира и обвиненията на Джина Стоева, според които сближаването им е било продиктувано от интерес. Певицата отказва да говори лошо за бившата си колежка, но обяснява, че в музикалния бизнес е нормално популярните изпълнители да помагат на по-малко известни артисти да се покажат пред публика. Тя припомня как самата е започнала пред широка публика благодарение на Тони Стораро, който я е взел със себе си, и затова не вижда жестовете си като лична изгода.

Конфликтът с Джина Стоева се е изострил, след като Алисия е научила за обвинения към нея във връзка с дует с Тони Стораро. Тя подчертава, че решението за песента е било на самия изпълнител и не разбира защо е въвлечена в този спор. Позицията ѝ е, че хората не трябва да обвиняват другите за собствените си неуспехи.

В личен план Алисия признава, че една от най-големите ѝ мечти – да създаде семейство като това на родителите си, които определя като прекрасен пример – не се е сбъднала. Тя споделя, че дълго време е искала да изгради същия модел, но когато това не се случва, тя преживява не просто раздяла с човек, а загуба на цяла представа за бъдещето. „Може би тогава съм изживяла повече идеята, че ми се е разрушила семейната картинка, отколкото дори самата емоция към човека“, признава тя. С времето обаче е спряла да се обвинява за неуспехите в личния си живот и приема, че не всичко зависи единствено от нея.

Дали наистина е по-лесно, когато спреш да се опитваш да влезнеш в „идеалната картинка“?